На другата сутрин Сами сънувал, че е в огромна пещера, а към него се приближавали огромни мравки. - Спрете, спрете! – викал Сами, докато мравките го бутали и боцкали. - Сами! – викали те. – Сами-и-и! „Брей, знаят ми името”, учудил се той. Изведнъж между главите на мравките се показала и главата на Зайка. - Сами, време е да ставаш! – извикала тя. Сами се стреснал и отворил очи.
Един котешки ден
Котето не разбра какво казва жената, затова седна на земята и облиза коремчето си. В този момент се чу щракване, отваряне и затваряне на някаква врата. Огромна сянка падна върху Тони и той я забеляза. Бавно вдигна глава и съзря над себе си озъбената физиономия на съседското куче. Котето сладко измяука за поздрав, но кучето не подаде лапа, както Тони очакваше, а направо го подгони.
Как Нуни попадна във Вълшебната гора
И тя тръгна. Заприпка из гората. Бяга по тревичката. И навлезе в гората. Там имаше пъстри дървета, шарени катерички, там беше и цветния бухал. Нуни внезапно осъзна, че се е загубила. От притеснение навлезе още по-навътре в гората. Мама и тати започнаха да я търсят, но не я намериха.
Моите опасни приключения: Килерът на отмъщенията
Не последва отговор. Само тихо ръмжене. Аз се огледах. Нямаше нищо. Следващото нещо, което се случи, спря дъха ми. Когато се обърнах назад, към мен се приближаваше огромно сиво куче. Аз пак изкрещях и се закатерих по дървото. Кучето забърза и излая ядосано. То не можеше да се катери. Но изведнъж по лицето му се разля усмивка и то оголи зъби.
Вълшебната гора
Знае ли някой за Вълшебната гора? Който не знае, ще му разкажа за нея. Някой ден може да излезеш в парка с мама и тати. Ще се заиграеш и без да искаш ще тръгнеш към гората. Изглежда малка и всичко в нея се вижда, но...