Едно време всички гълъбчета си имали своя площадка. Бели и черни, сиви и кафяви и така нататък. Белите гълъбчета обичали пързалките, кафявите – люлките, черните – картерушките, а сивите – балансьора. Всички те се забавлявали и били много щастливи.
Малко червено насекомо лазело по ръката на момичето. Изведнъж то осветило навсякъде. Крилцата му се разтворили и оттам се подала червена лампичка. Наоколо падали камъни и растели прекалено бързо чудновати растения. Джени докоснала едно от тях, за да го разгледа по-добре.
Малката Софи подреждаше весело коледната елха. Слагаше играчките на клончетата и се наслаждаваше на звучните им песни. Нямаше търпение да получи коледен подарък. Искаше да прегърне дядо Коледа и да му благодари, че е направил такава прекрасна кукла за нея. Щеше да го чака вечерта. Сигурно щеше да влезе през комина, после тихо да отвори вратата на стаята ѝ и да сложи куклата до възглавницата ѝ.
Нина и Лили скочили в красивата ѝ шейна. Еднорозите отпред задумкали в снега и скоро шейната полетяла. Луната горе осветявала снежната гора. Последните снежинки падали от елхичките в гората и всяка игличка се изстрелвала нагоре.
Лили и Нина заскитали из снега. Изведнъж малко джудже минало покрай тях много бързо с чувал в ръце. То имало коледни дрешки и красиво звънче на вратлето си. На него била изрисувана работилницата на дядо Коледа. Ушите на джуджето завършвали с триъгълен връх като на елф.
