Майката-котка седеше в гората и кърмеше двете си котенца. Третото, на име Луси, се мотаеше само из гората и подскачаше. Бащата беше навлязъл навътре в гората и търсеше храна. Скоро намери един червей и примами с него рибките в близкото поточе. Лапна ги и продължи към майката и котенцата. Луси все още упорито се упражняваше да скача и пъргаво да обикаля в кръг.
Лора продължавала да обикаля от стая в стая, а Важните изчезвали един по един. Ния едва успяла да се добере до асансьора, да слезе до първия етаж и да разкаже всичко на Еми.
Лора закрачила бавно по пътеката пред нея. От нищото изскочил октопод, който бил по-голям и от самия облак. Размахал страшните си пипала и посегнал към момичето. Тя обаче се плъзнала между краката му и побягнала. Тогава октоподът сложил едното си пипало на пътя й, а с друго се приготвил да я хване.
Лора точно се канела да мине под мечовете, когато човечетата изведнъж клекнали. При клякането се издал силен звук. Първоначално на нея ѝ се сторило много смешно, такъв голям дворец, а пък такива малки човечета за стражи и то каменни. Сега обаче въобще не ѝ било до смях.
Преди много години в град Карет живеели Важните. Това били деца, които подценявали всички останали и си мислели, че могат да се подиграват и да настъпват другите.
