Едно детско сърце не може да позволи на очите да се затворят, когато знае, че навярно точно в този миг дядо Коледа оставя подаръци и може би е съвсем близо и до неговата елха… Затова аз просто не успявах да се унеса в сън. Слушах снежинките, вятъра, езика на нощта, на звездите и луната, опитвах се да осъществя контакт с тях… Но не и да заспя.
Очите ѝ блеснаха сред сенките на дърветата. Тялото ѝ се изви, готово за скок. Крайниците ѝ се напрегнаха, очакващи точния момент, а погледът ѝ се концентрира върху плячката, следейки зорко всяко нейно движение. Следейки малкия подскачащ заек, абсолютно неподозиращ за дебнещата опасност.
Тъга изпитва всеки човек и всяко животно тъгува. Нуждаят се спешно от лек, но дали такъв съществува?
Прахът образува задушлива мъгла, от която момичето се разкашля. Около него се завихри нещо като ураган с опустошителна сила, предизвикан и създаден от бурята. В далечината от едно бяло облаче плахо и срамежливо се подаваше слънцето. „Моля те, Слънце, изгрей и премахни тази буря” - мислеше си Вики, но звездата не реагира. Скри се зад облачето и си остана там.
Здравейте, аз съм Макс! И живея на планетата Марс. Аз съм едно много интересно космическо същество. Ще ме извините, че не съм особено скромен.