facebook

Приказките на Стефи

Страница за авторски детски приказки на 10-годишната Стефания Митева

space

Извънземното кълбо

Далеч, далеч, мнооого далеч от Североюжното кълбо, в покоите си почиваше планетата Земя. Някъде там живееше момиченце на име Ерика. Тя беше най-щастливото дете на цялата планета, защото имаше красива нова играчка – балеринка със синя поличка и малки розови обувчици, с две златни плитки и розово потниче. На главата си имаше златна корона и златно копченце. При натискането му балеринката почваше да танцува ли, танцува. А когато копчето отново се натиснеше, тя се завърташе и спираше танца си, заела красива поза.

sparrow

Самотното врабче

Най-после наближил дългоочакваният ден. Първите слънчеви лъчи огряли клоните на голямото кестеново дърво и разбудили обитателите му от сладък сън. А те били едно малко врабче със своите майка и татко. В къщата им на дървото настъпила суматоха, защото врабчето за пръв път щяло да ходи на училище. Днес щял да бъде първият му учебен ден. Обаче малкият врабчо се притеснявал, а за това си имало причина. Той нямало да учи като другите врабчета във Врабчовото училище, а в училището на лястовичките.

notebook

Вълшебната химикалка

Ако някой случайно погледнеше през прозореца, щеше да види малко момиче, отдалечаващо се от жълтия блок с бързи крачки. Щеше да види също и следите от сините му ботуши, отпечатали се ясно в снега. Щеше да види и една прекрасна зимна приказка - едно от желанията на Люси, което тя бе написала рано сутринта с новата химикалка в дневника си.

autumn

Загадъчната есен

От дървото се откъснаха няколко листа и полетяха във въздуха. Птичките зачуруликаха тъжно, все едно си вземаха сбогом с гората. След това се издигнаха изящно нагоре и образуваха стрелка, която сочеше наляво. После се разпръснаха и полетяха в посоката, която показваше знакът. Свирукането и чуруликането на птиците бавно заглъгваше. Първите стъпки на сезона Есен се усетиха в купчините листа.

under_sea

Тайнственият свят на русалките

Постепенно морското чудовище започна да накланя глава и да затваря клепачи. То се строполи на пясъка и захърка. Габи трепереше от страх, докато бавно с нерешителни крачки се приближаваше към него. Трябваше да го заобиколи, за да влезе в двореца, който с красиви порти блестеще зад чудовището. Очите му потреперваха, ноктите дълбаеха в земята, а от ноздрите му излизаха струйки пушек. Момичето го заобиколи и си отдъхна, когато стигна до вратата. Отключи я със сребърния ключ и ето вече бе вътре. Стъпваше по кристално чистия под и се качваше нагоре по стълбите от хлъзгави водорасли, украсени с мидички.