Приказките на Стефи

В небето реят се ята изгубени, самотни те писукат безнадеждно, обръщат се след миг учудени – зове ги музиката, кротко, нежно.

С буквите от А до Я, аз се уча да чета. Те богатство са голямо и ме учат постоянно.

Аз се съгласих с нея и миг преди вратата да се отвори, двете бяхме зад завесата. В стаята влезе същество което приличаше на мечок и мравка, а след него влезе някакъв познат силует. Беше черният човек. Попи се опули зад завесата. Тя виждаше всичко през една малка дупка. Сега обаче ще ви опиша другото страшно същество. То имаше глава на мечок, а също и опашка, а тялото му бе на гигантска мравка. Нищо друго не ми мина през главата, освен мисълта, че това е мравочок. Съвпадаше и беше логично. Мравка и мечок смесени в едно създание.

Далеч, далеч, мнооого далеч от Североюжното кълбо, в покоите си почиваше планетата Земя. Някъде там живееше момиченце на име Ерика. Тя беше най-щастливото дете на цялата планета, защото имаше красива нова играчка – балеринка със синя поличка и малки розови обувчици, с две златни плитки и розово потниче. На главата си имаше златна корона и златно копченце. При натискането му балеринката почваше да танцува ли, танцува. А когато копчето отново се натиснеше, тя се завърташе и спираше танца си, заела красива поза.

Най-после наближил дългоочакваният ден. Първите слънчеви лъчи огряли клоните на голямото кестеново дърво и разбудили обитателите му от сладък сън. А те били едно малко врабче със своите майка и татко. В къщата им на дървото настъпила суматоха, защото врабчето за пръв път щяло да ходи на училище. Днес щял да бъде първият му учебен ден. Обаче малкият врабчо се притеснявал, а за това си имало причина. Той нямало да учи като другите врабчета във Врабчовото училище, а в училището на лястовичките.