Вълшебният дъжд

Имало едно време една майка, един татко и едно момиченце. Един ден те излезли на разходка, но бащата се притеснявал, че ако ги завали вълшебния дъжд, можело да им се случи нещо лошо.

     – Татко, искам да си набера кестени! – казало детето. Името му било Детелинка.

     – Нямаме време, ще ни завали дъжда! – отговорил разтревожено бащата.

И най-накрая, докато се карали, дъждът завалял и те започнали да стават малки.

Огледали се и като нямало какво друго да направят, тръгнали да търсят подслон. Изведнъж видели едно огледало.

– Я да се огледам, може ли, тате? – попитала Детелинка.

– Може – отвърнал баща й – ти си толкова красива, огледай се!

Тя се огледала и пропаднала в огледалото.  Майка й, и баща й също се огледали и пропаднали. Стигнали до една къща-гъбка, в която живеела мишчицата Лийка. Те почукали и Лийка веднага им отворила.

– Добър ден, как сте? Добре дошли, откъде идвате? Починете си първо, а пък после ще ми разкажете всичко! – казала мило тя.

Те се настанили удобно на различните дивани в уютния дом на мишката, които били украсени с всякакви шарки и си починали добре.

– Искате ли чай, меденки, банички, торта, сладкиш? – попитала ги гостоприемната стопанка.

– Разбира се! Много сме гладни! – казал бащата.

Мишчицата Лийка показала на своите гости стаите в гъбката и им предложила да си изберат. Те си избрали най- хубавата стая, на горния етаж, където спяла и Лийка.

Стаята била светла и топла. Леглата били застлани с красиви бели завивки, с лилави и сини облачета  по тях.  В края на завивките лежало бяло агънце, което гледало към облаците. Долният  чаршаф пък бил обсипан с блестящи звездички. Малките прозорчета, откъдето прониквала светлината, били украсени с нежни, бледорозови перденца.

На сутринта всички се събудили свежи и добре наспани.

Къщата на Лийка се намирала много близо до плажа и тя предложила на майката, таткото и момиченцето да ги заведе да видят морето. Мишчицата имала голяма, синя кола. Тя качила семейството, като седнала отпред и още щом хванала кормилото, колата бързо потеглила и стигнала мигом до плажа.

След това всички бързо извадили хавлиите си и ги постлали на пясъка, легнали и се наслаждавали на слънцето и чистия въздух.  Без Детелинка обаче.

Както всички деца и тя много обичала морето и постоянно се цамбуркала. Отказвала да легне на пясъка и прекарала почти цялото време във водата. Майка й, татко й и мишчицата Лийка  също я последвали в морето и заедно поплували и се плискали до късния следобед.

Когато се прибрали от плажа, всички били много изморени и веднага си легнали в меките легълца.

На следващия ден всички излезли и пробвали да се катерят по дърветата, а щом някой от тях успеел да се изкатери, увисвал на клончето и скачал в листата като маймунка. Един ден вълшебният дъжд отново ги навалял и те започнали да стават големи и така се завърнали в своя свят. Оттогава насетне те винаги се стараели да закъсняват, за да ги навали отново вълшебния дъжд и да ги върне в чудния свят на безгрижни игри с тяхната приятелка мишчицата Лийка.