По Коледа животните в гората украсиха новата си коледна елха. Лиска, Кумчо Вълчо, Зайка, Кики, Пингвинка, Тарльо, Охльо Бохльо и Бухльо играеха в снега и чакаха да дойде време за вечеря. В небето близко над тях прелетя шейната на Дядо Коледа, но те не я видяха, защото бяха заети да си правят снежен човек. От нея обаче изпадна чувал с подаръци и се стовари право при слисаните животни.

Катеричката Кики ахна:

– Какъв голям чувал! На кой ли е?

Всички се струпаха около чувала и забелязаха, че е пълен с подаръци.

– Ах, подаръци! – възкликна Пингвинка. – Сигурно е на Дядо Коледа!

– Наистина, на Дядо Коледа е! – потвърди Вълчо.

– Щом е на Дядо Коледа, значи трябва да му го занесем, но как? – зачуди се Зайка.

– Това е въпросът! – каза Бухльо.

Всички животни се замислиха. Тогава хитрушата Лиса се провикна:

– Чакайте! Нали шейната на Дядо Коледа лети в небето. Да си направим и ние летяща шейна.

Речено – сторено, всички животни се заловиха за работа. От едно дърво си направиха дъски, взеха пирони, чукаха, тракаха и измайсториха шейната. Оставаше само да полети. Те взеха пера от хиляди птици и направиха крила, които закрепиха за шейната. Насядаха по седалките и с мъничко вълшебство шейната потегли към небето. Полетяха също като Дядо Коледа. Не забравиха да сложат и чувала с подаръците.

Те настигнаха добрия старец, който се смути и спря шейната. Животните върнаха чувала невредим, а той много се зарадва, благодари им от сърце и им раздаде най-хубавите подаръци, които някой някога е виждал.