Дребна приказка или приключенията на Малкото човече
Предговор:
Тази приказка е създадена за най-добрите и послушни деца. В прелестните страници ще ви заиграят приказни герои и ще ви направят още по- щастливи.
Приятно четене!
Автор: Стефания Д. Митева
В тиха и красива гора, до стар и голям дъб, под изсъхнал дънер се намирала дълбока подземна дупка. В нея живеели две къртичета – Бързоходко и Поспаланко с техният приятел – Малкото човече. Тримата приятели живеели весело и задружно.
Но как всъщност Малкото човече се озовало в къртичата дупка? Сега ще ви разкажа и това.
Веднъж, когато Малкото човече се разхождало по непозната пътечка със своята най-добра приятелка Сладкото човече, те навлезли в гъста гора. Изведнъж насреща им изскочила голяма мечка, човечетата се уплашили и се разбягали в различни посоки. Дълго време се лутало Малкото човече, докато накря видяло изсъхналият дънер до големият дъб и решило да седне на него да си почине. Започнало да му става студено и тогава си спомнило, че обикновено под сухите дънери имало дълбоки и топли дупки. Решило да надникне дали е така и неусетно полетяло с главата надолу в дупката на двете къртичета.
В това време Сладкото човече съвсем се изгубила. Уморена и тъжна тя заплакала за своя малък приятел. Добре че наблизо летял големият щъркел – Щърко. Той качил малкото момиченце на гърба си и заедно отлетели за Човечеландия – страната на малките човечета.
Летейки надолу в къртичата дупка, шапката на Малкото човече хвръкнала и се закачила на дръжката на прозореца. По това време Поспаланко и Бързоходко си били направили по една чаша вкусно, ароматно кафе. За тяхно съжаление те така и не го опитали, защото Малкото човече се стоварило върху масата и разляло чашите. Те обаче не му се разсърдили, а се зарадвали на неочаквания си гост и го поканили да остане при тях. Човечето и без това не знаело как да се прибере у дома, затова с радост приело поканата.
През деня двете къртичета събирали пресни коренчета, с които Малкото човече приготвяло вкусни гозби. То било изключително трудолюбиво и много им помагало. Но ето че един ден, докато им разказвало за своята приятелка Сладкото човече, то се натъжило и му се приискало да я види отново.
Поспаланко и Бързоходко много обикнали Малкото човече, но усещали, че му липсва дома и решили да му помогнат да се върне отново в своята страна Човечеландия.
Бързоходко се сетил, че тяхната съседка мишката Гризанка има подземен телефон. Той бързо се придвижил до мишата дупка през най-прекия тунел. Обадил се на техния добър приятел Щърко да помогне на Малкото човече и да го отнесе до дома.
Къртичетата с мъка се разделили с Малкото човече, а и на него му било тъжно за неговите подземни приятели. Обещали си да не се забравят едни други и да се виждат често. Щъркелът сложил Малкото човече на гръб и заедно полетели за Човечеландия. Докато летели над морето, голяма синя птица полетяла срещу тях. Тя бутнала щъркела и за нещастие Малкото човече паднало в бурното море. За негов късмет Малката русалка точно изплувала на повърхността. Тя успяла да го хване и го понесла към брега на Човечеландия.
Най- после то можело да се върне в своя град. Първа го посрещнала Сладкото човече.
Малкото човече разказало за приключенията и премеждията, които му се случили, както и за новите приятели, които намерил.
КРАЙ!