facebook

Тъмният тунел – част 2

Тъмният тунел – част 2

IMG_20181209_150915

Майката, бащата и Елена решили да отидат на гости на духчето. Щом се приготвили, Елена ги завела до тунела. Духчето ги чакало край басейна. То ги поздравило:

– Здравейте! Надявам се дома ми да ви хареса и да няма оплаквания!

Родителите и детето кимнали. Духчето извадило ключ от джоба си и го хвърлило във водата, казало им да скочат, а след тях скочило и то. После взело ключа и го прибрало.

– Ето тук може да ми позвъните, ако има проблем! – казало им то.

– Добре! – отвърнал бащата.

След това те се гмурнали под водата и се приземили меко на зелена поляна, огряна от слънчеви лъчи. По дърветата били накацали птички и весело чуруликали. Къщата на духчето била на три етажа и имала общо 20 стаи. В близката горичка имало пътека, която се разклонявала на три по-малки пътечки. Едното разклонение водело до полянка с гъби, малини, къпини и всякакви плодове. Другата пътечка водела до горското изворче, а третата до горския ресторант. Имало и други пътеки, които водели до басейна, морето и града. Духчето ги настанило,  разказало им за пътеките и ги попитало къде искат да отидат. Те казали, че искат да идат до морето. Духчето ги завело, а там те поплували, попекли се на слънце, след което се прибрали доволни.

– Ще ми правите ли компания, докато приготвя вечерята? – попитало духчето.

– Разбира се, аз мога – казала Елена.

Духчето се усмихнало и двете започнали да приготвят вечерята – прясна марулка за салата, пилешка супа и мусака. За десерт имало боровинков сладкиш.

Хапнали си сладко, а от вечерята не останал и залък, след което духчето им показало къде е банята, те се изкъпали и си легнали. За нещастие Елена била забравила у дома плюшеното си мече, но духчето й услужило със своето, а то взело за себе си розово котенце.

На сутринта те се излежавали до късно по леглата и се наложило петела да ги събуди: – Кукуригуууу!

Когато слезли на двора, заварили духчето да мете дворчето в компанията на десет котки и едно кученце, които чакали своята стопанка да ги нахрани. Освен тях тя имала и две кокошки, един петел, малко езерце с три жабки и голямо корито с три охлюва. След като свършила с метенето, тя се прибрала и взела купичка, която напълнила с мляко, а в друга купичка сложила гранулки. Котките и кучето лакомо се нахвърлили върху храната. На кокошките и петела тя дала зрънца, на жабките – мухи, които наловила предния ден, а на охлювите – пресни листа от марулка. След това тя приготвила за своите гости палачинки. Докато те хапвали, тя нарамила пушка и заръчала:

– Наглеждайте животните, докато се върна!

Тя отишла в гората и БУМ, засреляла една дива свиня.

– Това ще ни е за вечеря – казала тя, като се върнала и показала свинята на гостите. След това те се разходили и по другите пътечки – отишли до басейна, за да се изкъпят, разходили се до изворчето, за да напълнят вода. Наобядвали се и докато майката и бащата си почивали след обяда, те с Елена се заиграли на двора. Хранили котенцата и останалите животни, тичали по тревата боси, направили си пикник, слушали песните на птиците, катерили се по дърветата и играли с животните. Щом часовникът ударил 4, петелът отново запял: – Кукуригуууу!

Всички заедно отишли до града, където поиграли в парка и се върнали за вечеря. Вечеряли салата Снежанка, свинска супа, гъбена каша и малинова торта, след което си легнали.

На другия ден петелът отново ги събудил и като станали те отново заварали духчето на двора. Денят им преминал в различни игри и забавления, а вечерта отишли на ресторант, където яли горски пици. Легнали си изморени след дългия ден.

На следващата сутрин дошло време да си тръгват, а духчето ги изпратило със сълзи на очи. Все пак, сбогувайки се, те си обещали да се видят отново. Нали си имали номерата на телeфоните!

КРАЙ

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *