IMG_20181209_150915

Майката, бащата и Елена решили да отидат на гости на духчето. Щом се приготвили, Елена ги завела до тунела. Духчето ги чакало край басейна. То ги поздравило:

– Здравейте! Надявам се дома ми да ви хареса и да няма оплаквания!

Родителите и детето кимнали. Духчето извадило ключ от джоба си и го хвърлило във водата, казало им да скочат, а след тях скочило и то. После взело ключа и го прибрало.

– Ето тук може да ми позвъните, ако има проблем! – казало им то.

– Добре! – отвърнал бащата.

След това те се гмурнали под водата и се приземили меко на зелена поляна, огряна от слънчеви лъчи. По дърветата били накацали птички и весело чуруликали. Къщата на духчето била на три етажа и имала общо 20 стаи. В близката горичка имало пътека, която се разклонявала на три по-малки пътечки. Едното разклонение водело до полянка с гъби, малини, къпини и всякакви плодове. Другата пътечка водела до горското изворче, а третата до горския ресторант. Имало и други пътеки, които водели до басейна, морето и града. Духчето ги настанило,  разказало им за пътеките и ги попитало къде искат да отидат. Те казали, че искат да идат до морето. Духчето ги завело, а там те поплували, попекли се на слънце, след което се прибрали доволни.

– Ще ми правите ли компания, докато приготвя вечерята? – попитало духчето.

– Разбира се, аз мога – казала Елена.

Духчето се усмихнало и двете започнали да приготвят вечерята – прясна марулка за салата, пилешка супа и мусака. За десерт имало боровинков сладкиш.

Хапнали си сладко, а от вечерята не останал и залък, след което духчето им показало къде е банята, те се изкъпали и си легнали. За нещастие Елена била забравила у дома плюшеното си мече, но духчето й услужило със своето, а то взело за себе си розово котенце.

На сутринта те се излежавали до късно по леглата и се наложило петела да ги събуди: – Кукуригуууу!

Когато слезли на двора, заварили духчето да мете дворчето в компанията на десет котки и едно кученце, които чакали своята стопанка да ги нахрани. Освен тях тя имала и две кокошки, един петел, малко езерце с три жабки и голямо корито с три охлюва. След като свършила с метенето, тя се прибрала и взела купичка, която напълнила с мляко, а в друга купичка сложила гранулки. Котките и кучето лакомо се нахвърлили върху храната. На кокошките и петела тя дала зрънца, на жабките – мухи, които наловила предния ден, а на охлювите – пресни листа от марулка. След това тя приготвила за своите гости палачинки. Докато те хапвали, тя нарамила пушка и заръчала:

– Наглеждайте животните, докато се върна!

Тя отишла в гората и БУМ, засреляла една дива свиня.

– Това ще ни е за вечеря – казала тя, като се върнала и показала свинята на гостите. След това те се разходили и по другите пътечки – отишли до басейна, за да се изкъпят, разходили се до изворчето, за да напълнят вода. Наобядвали се и докато майката и бащата си почивали след обяда, те с Елена се заиграли на двора. Хранили котенцата и останалите животни, тичали по тревата боси, направили си пикник, слушали песните на птиците, катерили се по дърветата и играли с животните. Щом часовникът ударил 4, петелът отново запял: – Кукуригуууу!

Всички заедно отишли до града, където поиграли в парка и се върнали за вечеря. Вечеряли салата Снежанка, свинска супа, гъбена каша и малинова торта, след което си легнали.

На другия ден петелът отново ги събудил и като станали те отново заварали духчето на двора. Денят им преминал в различни игри и забавления, а вечерта отишли на ресторант, където яли горски пици. Легнали си изморени след дългия ден.

На следващата сутрин дошло време да си тръгват, а духчето ги изпратило със сълзи на очи. Все пак, сбогувайки се, те си обещали да се видят отново. Нали си имали номерата на телeфоните!

КРАЙ