Автор: Стефания Митева

Здравейте, аз съм Макс! И живея на планетата Марс. Аз съм едно много интересно космическо същество. Ще ме извините, че не съм особено скромен.

Дойде сутринта. Слънцето беше много доволно, че най-после става да свети на небето. Откри обаче, че много му се спи и едвам докрета до небесния си трон. Сутрешната му светлина беше по-слаба, но скоро щеше да се събуди напълно и да освети хубаво земята.

Вълните бяха съвсем малки, но пред мен се извиха и заприличаха на буреносни облаци. Обвиха ме отвсякъде като мъгла, от която не можех да изляза. Опитах се да се отдръпна, но вместо към брега, отидох към морето.

В небето реят се ята изгубени, самотни те писукат безнадеждно, обръщат се след миг учудени – зове ги музиката, кротко, нежно.

С буквите от А до Я, аз се уча да чета. Те богатство са голямо и ме учат постоянно.