Дойде сутринта. Слънцето беше много доволно, че най-после става да свети на небето. Откри обаче, че много му се спи и едвам докрета до небесния си трон. Сутрешната му светлина беше по-слаба, но скоро щеше да се събуди напълно и да освети хубаво земята.
Вълните бяха съвсем малки, но пред мен се извиха и заприличаха на буреносни облаци. Обвиха ме отвсякъде като мъгла, от която не можех да изляза. Опитах се да се отдръпна, но вместо към брега, отидох към морето.
В небето реят се ята изгубени, самотни те писукат безнадеждно, обръщат се след миг учудени – зове ги музиката, кротко, нежно.
С буквите от А до Я, аз се уча да чета. Те богатство са голямо и ме учат постоянно.
Аз се съгласих с нея и миг преди вратата да се отвори, двете бяхме зад завесата. В стаята влезе същество което приличаше на мечок и мравка, а след него влезе някакъв познат силует. Беше черният човек. Попи се опули зад завесата. Тя виждаше всичко през една малка дупка. Сега обаче ще ви опиша другото страшно същество. То имаше глава на мечок, а също и опашка, а тялото му бе на гигантска мравка. Нищо друго не ми мина през главата, освен мисълта, че това е мравочок. Съвпадаше и беше логично. Мравка и мечок смесени в едно създание.