Как бебенцето Нуни откри своите играчки
Бебенцето Нуни беше едно много любопитно бебенце, което стоеше в корема на майка си и смучеше пръста си, а когато го извадиха то с интерес започна да се оглежда, вместо да се съсипе от плач като другите бебенца. Когато дойде време да си тръгнат от болницата, мама и Нуни отидоха в своя нов апартамент, където обаче нямаше никакви играчки, а за жалост трябваше да останат там цяла година.
– Нуни! – Провикна се мама от другата стая – Ела, ето го твоето ново легло! Виж, има агънца по калъфката.
Бебенцето Нуни внимателно се затъркаля по пода, за да види своето ново легло. Но то не му хареса! В него нямаше играчка, а то много искаше да има. Когато стана на 5 месеца Нуни вече можеше да пълзи.
„Не може да няма никакви играчки”, мислеше си то. Не можеше да повярва, че цяла година ще стои без играчки. Искаше да ги потърси. Ровеше в шкафове, падаше в кашони, търсеше по рафтчетата, дори провери в хладилника, но не намери играчки. Един ден таткото на Нуни го откри да рови любопитно в един кашон на терасата.
– Нуни, не може да стоиш там, опасно е! – извика той.
Бебенцето хвърли лош поглед и залази към стаята си, търкулна се под леглото и излезе оттам цялото в прах. Влезе в пералнята и излезе цялото покрито с дрехи.
„Не, не, нееее! Това не може да е истина! Няма играчки! Но ще продължа да търся!”, каза си то.
Решено да продължи издирването, Нуни дори не спеше на обяд, а тайно търсеше играчки из стаята си.
Един ден, когато мама и тати удобно се бяха настанили на мекия дван и хапваха пуканки, то тихо пролази до терасата. Отвори съвсем леко вратата и я затвори. Дръпна и специалната завеса, за да не се вижда. Залази по цимента и заоглежда цветята наоколо. Изправи се, но отново падна, защото беше малко и още не можеше да ходи. След малко с учудване видя един нов шкаф.
„Сега ще погледна зад него”, усмихна се то. „Ох, това чудо тежи!”
Шкафът не се помръдваше. Той просто беше залепен за стената.
„Не мога, ох, И раз, два, триии! Тадъм!„Ъм – извика бебенцето, но полетя и падна по коремче.
Накрая протегна ръка и отвори шкафа, през него зейна безкраен отвор. Бебенцето Нуни любопитно се приближи и влезе вътре. Затвори шкафа и продължи да лази, тунелът я отвеждаше все по-нагоре. Накрая той остана долу и всичко стана сиво. Това беше тавана.
– Уаууу! – извика от учудване Нуни.
Миг след възклицанието то видя съвсем леко издълбана плоча, но не се заинтересува от нея, а се обърна и продължи. За него тавана беше истинско откритие. Висяха чукчета, въжета, ключове и дори оръжия. Нуни погледна нагоре и забеляза малко болтче. Точно когато го завърташе настъпа плочата. Тя се отвори и то падна надолу по открилата се пързалка. Миг след това болтчето падна и отгоре се отвори друг шкаф. От там изпадаха куп плюшени, дървени и пластмасови играчки. Те нападаха върху Нуни и го покриха. Малкото бебенце се засмя и почна да ги подхвърля и да ги пръска наоколо.
В този момент мама и тати видяха, че Нуни го няма. Те почнаха да го търсят и накрая го намериха на терасата сред купчина играчки. Досега Нуни не беше изговаряло нито една думичка, но сега се усмихна и каза:
– Играчки!
Мама и тати се разсмяха, вдигнаха Нуни и го внесоха в стаята, грабнаха всички играчки и почнаха да ги чистят. Пластмасовите и дървените забърсаха с мокра кърпичка, а плюшените сложиха в пералнята да се перат.
Когато след седмица тръгнаха на дълъг път, целия багажник на колата им беше пълен с откритите играчки.
КРАЙ