Приказките на Стефи

Aвторски детски приказки

Как бебенцето Нуни се научи да брои

След като се прибраха от дългото пътуване, мама и тати си харесаха една красива къща с просторно дворче, където се пренесоха да живеят. Взеха си и домашни любимци –  куче, котка, зайче и пиленца. Освен тях двора беше пълен със самопоканили се насекоми. Всичко беше прекрасно, но за Нуни пак нямаше време. Мама и тати все бързаха.

– Едно, две, три – броеше тати. – Имаме три цветя от апартамента. Хайде да ги засадим.

– Едо, де, ти, – повтаряше Нуни, – ти цетя.

Като чуха това, горските пчелички решиха, че за Нуни наистина няма време и решиха да я научат да брои.

– Ззззз – запяха те, – едно, две, три цветя! Едно, две, три цветя! – летяха те около три цветя в двора, за да ги покажат на бебенцето.

– Едно, две, три, четири лапички – пееше кученцето и тропаше с лапички.

Едно голямо врабче кацна на близкото дърво и зачурулика:

– Едно, две, три, четири, пет врабчета сме кацнали на това дърво.

А Нуни само повтаряше с интерес:

– Едо, де, ти, чети, пе…

След това котката заподскача нагоре по стълбите и даде знак Нуни да я последва. Като се качиха в стаята му, животинките които се бяха събрали там отвориха скицника му. Едно птиченце нарисува цифричките 1, 2, 3, 4 и 5 и накара Нуни да ги оцвети и изреже.

– Ето – заобяснава то – изрежи цифрите и ела с мен.

Малкото бебенце знаеше само думата „играчки” и не разбираше какво се иска от него, затова само се изкиска. Но когато врабчето му подаде ножицата и му показа какво да прави, Нуни го разбра, изряза криво-ляво цифричките и погледна към врабчето.

– Сега след мен! – изчурулика врабчето и полетя.

Когато отидоха на дворчето, то показа една калинка.

– Едно, две, три, четири, пет, шест точки … – усмихваше се птичето.

Така с подскачане, говорене, пеене, танцуване и с много усилия животните научиха Нуни да брои.

Един ден бебенцето изненада мама и тати:

– Ено, де, ти, чети, пе, ше, седи, оси пепеуди – сочеше и пееше Нуни.

Мама и тати така и не разбраха как тяхното бебенце се е научило да брои, но запляскаха и запяха с него!

Previous

Пепеляшка в Космоса

Next

Мистериозната земя

1 Comment

  1. Дамянка Стефанова

    Браво!Много интересно и впечатляващо!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Maintained by Dimitar Mitev