Самотното врабче

Най-после наближил дългоочакваният ден. Първите слънчеви лъчи огряли клоните на голямото кестеново дърво и разбудили обитателите му от сладък сън. А те били едно малко врабче със своите майка и татко. В къщата им на дървото настъпила суматоха, защото врабчето за пръв път щяло да ходи на училище. Днес щял да бъде първият му учебен ден. Обаче малкият врабчо се притеснявал, а за това си имало причина. Той нямало да учи като другите врабчета във Врабчовото училище, а в училището на лястовичките.

Тайнственият свят на русалките

Постепенно морското чудовище започна да накланя глава и да затваря клепачи. То се строполи на пясъка и захърка. Габи трепереше от страх, докато бавно с нерешителни крачки се приближаваше към него. Трябваше да го заобиколи, за да влезе в двореца, който с красиви порти блестеще зад чудовището. Очите му потреперваха, ноктите дълбаеха в земята, а от ноздрите му излизаха струйки пушек. Момичето го заобиколи и си отдъхна, когато стигна до вратата. Отключи я със сребърния ключ и ето вече бе вътре. Стъпваше по кристално чистия под и се качваше нагоре по стълбите от хлъзгави водорасли, украсени с мидички.

Изгубеното кученце Сами

На другата сутрин Сами сънувал, че е в огромна пещера, а към него се приближавали огромни мравки. - Спрете, спрете! – викал Сами, докато мравките го бутали и боцкали. - Сами! – викали те. – Сами-и-и! „Брей, знаят ми името”, учудил се той. Изведнъж между главите на мравките се показала и главата на Зайка. - Сами, време е да ставаш! – извикала тя. Сами се стреснал и отворил очи.

Един котешки ден

Котето не разбра какво казва жената, затова седна на земята и облиза коремчето си. В този момент се чу щракване, отваряне и затваряне на някаква врата. Огромна сянка падна върху Тони и той я забеляза. Бавно вдигна глава и съзря над себе си озъбената физиономия на съседското куче. Котето сладко измяука за поздрав, но кучето не подаде лапа, както Тони очакваше, а направо го подгони.

Как Нуни попадна във Вълшебната гора

И тя тръгна. Заприпка из гората. Бяга по тревичката. И навлезе в гората. Там имаше пъстри дървета, шарени катерички, там беше и цветния бухал. Нуни внезапно осъзна, че се е загубила. От притеснение навлезе още по-навътре в гората. Мама и тати започнаха да я търсят, но не я намериха.