Приказките на Стефи

Aвторски детски приказки

Category: Детска приказка Page 1 of 5

Един котешки ден

Котето не разбра какво казва жената, затова седна на земята и облиза коремчето си. В този момент се чу щракване, отваряне и затваряне на някаква врата. Огромна сянка падна върху Тони и той я забеляза. Бавно вдигна глава и съзря над себе си озъбената физиономия на съседското куче. Котето сладко измяука за поздрав, но кучето не подаде лапа, както Тони очакваше, а направо го подгони.

Как Нуни попадна във Вълшебната гора

И тя тръгна. Заприпка из гората. Бяга по тревичката. И навлезе в гората. Там имаше пъстри дървета, шарени катерички, там беше и цветния бухал. Нуни внезапно осъзна, че се е загубила. От притеснение навлезе още по-навътре в гората. Мама и тати започнаха да я търсят, но не я намериха.

Площадката на гълъбите

Едно време всички гълъбчета си имали своя площадка. Бели и черни, сиви и кафяви и така нататък. Белите гълъбчета обичали пързалките, кафявите – люлките, черните – картерушките, а сивите – балансьора. Всички те се забавлявали и били много щастливи.

Без подарък

Малката Софи подреждаше весело коледната елха. Слагаше играчките на клончетата и се наслаждаваше на звучните им песни. Нямаше търпение да получи коледен подарък. Искаше да прегърне дядо Коледа и да му благодари, че е направил такава прекрасна кукла за нея. Щеше да го чака вечерта. Сигурно щеше да влезе през комина, после тихо да отвори вратата на стаята ѝ и да сложи куклата до възглавницата ѝ.

Приказка за Хелоуин

Бавно разтъркала очи и станала. Пред нея се издигала висока и величествена кула. Отгоре висял прилеп, а вратата била във формата на дух. Наоколо се смеели тикви, а кръглата луна приличала на лице, което всеки момент щяло да се стовари върху Елена и да я ухапе.”

Page 1 of 5

Maintained by Dimitar Mitev