Категория: История с продължение

Аз се съгласих с нея и миг преди вратата да се отвори, двете бяхме зад завесата. В стаята влезе същество което приличаше на мечок и мравка, а след него влезе някакъв познат силует. Беше черният човек. Попи се опули зад завесата. Тя виждаше всичко през една малка дупка. Сега обаче ще ви опиша другото страшно същество. То имаше глава на мечок, а също и опашка, а тялото му бе на гигантска мравка. Нищо друго не ми мина през главата, освен мисълта, че това е мравочок. Съвпадаше и беше логично. Мравка и мечок смесени в едно създание.

Далеч, далеч, мнооого далеч от Североюжното кълбо, в покоите си почиваше планетата Земя. Някъде там живееше момиченце на име Ерика. Тя беше най-щастливото дете на цялата планета, защото имаше красива нова играчка – балеринка със синя поличка и малки розови обувчици, с две златни плитки и розово потниче. На главата си имаше златна корона и златно копченце. При натискането му балеринката почваше да танцува ли, танцува. А когато копчето отново се натиснеше, тя се завърташе и спираше танца си, заела красива поза.

Нина и Лили скочили в красивата ѝ шейна. Еднорозите отпред задумкали в снега и скоро шейната полетяла. Луната горе осветявала снежната гора. Последните снежинки падали от елхичките в гората и всяка игличка се изстрелвала нагоре.

Лили и Нина заскитали из снега. Изведнъж малко джудже минало покрай тях много бързо с чувал в ръце. То имало коледни дрешки и красиво звънче на вратлето си. На него била изрисувана работилницата на дядо Коледа. Ушите на джуджето завършвали с триъгълен връх като на елф.