И тя тръгна. Заприпка из гората. Бяга по тревичката. И навлезе в гората. Там имаше пъстри дървета, шарени катерички, там беше и цветния бухал. Нуни внезапно осъзна, че се е загубила. От притеснение навлезе още по-навътре в гората. Мама и тати започнаха да я търсят, но не я намериха.
– Какъв прекрасен ден! – възкликнало едно животно на име Нямичко. Казвало се така, защото го нямало. И затова не знаем какво е и защо го има, като го няма!
Стаята била светла и топла. Леглата били застлани с красиви бели завивки, с лилави и сини облачета по тях. В края на завивките лежало бяло агънце, което гледало към облаците. Долният чаршаф пък бил обсипан с блестящи звездички. Малките прозорчета, откъдето прониквала светлината, били украсени с нежни, бледорозови перденца.