Вълните ме обляха, а аз се почувствах щастлива и спокойна от игривите гънки на водата. Тогава го забелязах. Беше много рядък и изключително голям. Рапанът имаше синкави оттенъци по черупката и сякаш блестеше. Но въпреки цялата красота изглеждаше сух. И някак… мъртъв.
От дървото се откъснаха няколко листа и полетяха във въздуха. Птичките зачуруликаха тъжно, все едно си вземаха сбогом с гората. След това се издигнаха изящно нагоре и образуваха стрелка, която сочеше наляво. После се разпръснаха и полетяха в посоката, която показваше знакът. Свирукането и чуруликането на птиците бавно заглъгваше. Първите стъпки на сезона Есен се усетиха в купчините листа.
Постепенно морското чудовище започна да накланя глава и да затваря клепачи. То се строполи на пясъка и захърка. Габи трепереше от страх, докато бавно с нерешителни крачки се приближаваше към него. Трябваше да го заобиколи, за да влезе в двореца, който с красиви порти блестеще зад чудовището. Очите му потреперваха, ноктите дълбаеха в земята, а от ноздрите му излизаха струйки пушек. Момичето го заобиколи и си отдъхна, когато стигна до вратата. Отключи я със сребърния ключ и ето вече бе вътре. Стъпваше по кристално чистия под и се качваше нагоре по стълбите от хлъзгави водорасли, украсени с мидички.
Не последва отговор. Само тихо ръмжене. Аз се огледах. Нямаше нищо. Следващото нещо, което се случи, спря дъха ми. Когато се обърнах назад, към мен се приближаваше огромно сиво куче. Аз пак изкрещях и се закатерих по дървото. Кучето забърза и излая ядосано. То не можеше да се катери. Но изведнъж по лицето му се разля усмивка и то оголи зъби.
Малко червено насекомо лазело по ръката на момичето. Изведнъж то осветило навсякъде. Крилцата му се разтворили и оттам се подала червена лампичка. Наоколо падали камъни и растели прекалено бързо чудновати растения. Джени докоснала едно от тях, за да го разгледа по-добре.