Един вълшебен свят
Вълните бяха съвсем малки, но пред мен се извиха и заприличаха на буреносни облаци. Обвиха ме отвсякъде като мъгла, от която не можех да изляза. Опитах се да се отдръпна, но вместо към брега, отидох към морето.
Вълните бяха съвсем малки, но пред мен се извиха и заприличаха на буреносни облаци. Обвиха ме отвсякъде като мъгла, от която не можех да изляза. Опитах се да се отдръпна, но вместо към брега, отидох към морето.
Най-после наближил дългоочакваният ден. Първите слънчеви лъчи огряли клоните на голямото кестеново дърво и разбудили обитателите му от сладък сън. А те били едно малко врабче със своите майка и татко. В къщата им на дървото настъпила суматоха, защото врабчето за пръв път щяло да ходи на училище. Днес щял да бъде първият му учебен ден. Обаче малкият врабчо се притеснявал, а за това си имало причина. Той нямало да учи като другите врабчета във Врабчовото училище, а в училището на лястовичките.
От дървото се откъснаха няколко листа и полетяха във въздуха. Птичките зачуруликаха тъжно, все едно си вземаха сбогом с гората. След това се издигнаха изящно нагоре и образуваха стрелка, която сочеше наляво. После се разпръснаха и полетяха в посоката, която показваше знакът. Свирукането и чуруликането на птиците бавно заглъгваше. Първите стъпки на сезона Есен се усетиха в купчините листа.
Знае ли някой за Вълшебната гора? Който не знае, ще му разкажа за нея. Някой ден може да излезеш в парка с мама и тати. Ще се заиграеш и без да искаш ще тръгнеш към гората. Изглежда малка и всичко в нея се вижда, но...
След като се прибраха от дългото пътуване, мама и тати си харесаха една красива къща с просторно дворче, където се пренесоха да живеят. Взеха си и домашни любимци - куче, котка, зайче и пиленца. Освен тях двора беше пълен със самопоканили се насекоми. Висчко беше прекрасно, но за Нуни пак нямаше време. Мама и тати все бързаха.