Сладки за дядо Коледа

* Photo by Pavel Danilyuk: https://www.pexels.com/

– Той е белобрад старец, който се вмъква в комина през нощта и оставя подаръци на послушните деца. Пътува с вълшебната си шейна, теглена от северните елени. За да събере сили след дългия път, на масата се оставя чиния със сладки.

Историята ми беше любима и никога нямаше да ми омръзне, колкото и често да я слушах.

– А сега е време да лягаш – завърши мама. – Ако бъдеш послушна утре и ти ще получиш своя подарък. Лека нощ!

Лампата угасна, потапяйки стаята в непрогледен мрак. Не ми оставаше друго, освен да се свия в леглото. Заслушах се в тихото шептене на снежинките, които бавно, като циркови артисти, се гмуркаха във въздуха към земята. Заслушах се в загадъчното виене на вятъра, който настоятелно мълвеше, че Коледа идва. Че чука на вратата и е на една крачка да посети и нашата къща.

Едно детско сърце не може да позволи на очите да се затворят, когато знае, че навярно точно в този миг дядо Коледа оставя подаръци и може би е съвсем близо и до неговата елха… Затова аз просто не успявах да се унеса в сън. Слушах снежинките, вятъра, езика на нощта, на звездите и луната, опитвах се да осъществя контакт с тях… Но не и да заспя.

Неочакван шум ме сепна. Изправих се. Миг преди да легна отново, за част от секундата съзрях блед проблясък в небето. Да не би да беше шейната на дядо Коледа? Тихо, без да издавам никакъв звук, на пръсти, се придвижих до долния етаж. Родителите ми си бяха легнали. Стрелнах поглед към масата – чинията със сладки стоеше непокътната. После към елхата – подаръци все още нямаше. Не бях ли слушала достатъчно? Дали току-що шейната не беше отминала нататък, пропускайки моята къща? Със стаен дъх зачаках в тъмнината. Всеки момент…

Вратата бавно се отвори. Сърцето ми туптеше в очакване. Нечий силует се прокрадна през стаята към елхата. Спря се и извади от чувала си подарък. Сложи го под коледното дърво, а аз трепнах от радост. Внезапно лъч лунна светлина огря лицето на тази сянка. И в миг всичко се срина. Това не беше дядо Коледа… А моят баща. Любимата ми история беше измислица. Истината ме връхлетя така силно, че изгубих настроение и за малко да падна.

Чувствах се разочарована. Напразно бях очаквала този момент. Погледнах към елхата. Преброих три подаръка. Баща ми се изправи и уморен се запъти обратно към спалнята. Не беше докоснал сладките. Неусетно го последвах, но той не ме забеляза. Легна, а аз продължих да стоя будна, вече без изобщо да ми се спи.

Слязох отново долу, с намерение да изям лакомствата. Обаче нещо друго привлече погледа ми… По чорапи притичах на двора. Загледах се в красивото северно сияние и дирята, която се виждаше в небето. Прехласната, дълго наблюдавах тази необикновена гледка.

Когато влязох вкъщи, забелязах нещо, което събуди нова надежда, нов трепет в сърцето ми, но също почуда и объркване.

Под елхата чакаше още един подарък, а чинията със сладки беше празна.