Къщата на ужасите

Един ден Елена, момиче на 6 години, се разхождала с майка си. Изведнъж тя ѝ казала:

– Скъпа, прибирам се! – и изчезнала от погледа на Елена.

Тя останала съвсем самичка. Докато се лутала насам-натам се стъмнило. Отчаяна, Елена легнала на тревата, за да си почине. Нощта минала бързо, но когато момичето се събудило, то видяло, че слънцето още не е изгряло. Изведнъж осъзнала, че се намира до Къщата на ужасите. Била чувала за това място. От толкова лутане била стигнала там.

Бавно разтъркала очи и станала. Пред нея се издигала висока и величествена кула. Отгоре висял прилеп, а вратата била във формата на дух. Дръжката представлявала страховитата уста на духа. Наоколо се смеели тикви, а кръглата луна приличала на лице, което всеки момент щяло да се стовари върху Елена и да я ухапе.

– Какво е това? – потреперила тя.

– Къщата на ужасите! – избоботили тиквите и се засмяли злобно.

Елена измърморила нещо под носа си и предпазливо влязла в кулата.

– Аааа! – това било първото нещо, което казала.

Черен прилеп се стрелнал към нея и тя в последния момент успяла да се наведе.

– Искам да се махна оттук! – възкликнала тя и тръгнала към входа на кулата.

Но вратата я нямало. Тя била изчезнала и сега Елена трябвало да търпи страшните неща, които я заобикаляли. Следващото нещо се случило по стълбите. Едната снимка изобразявала зелено лице. Тя почукала по него. Изведнъж снимката се строшила на парчета. Оттам се надвесило зеленото лице. Елена изпищяла и побягнала, преди да се е показало и тялото на това чудовище. Тя се затичала нагоре и попаднала на стара врата. Оттам се чувал странен звук и това предизвикало момичето да влезе. Тя видяла странна кутия. Отворила я и изкрещяла, но се успокоила, когато нейният собственик ѝ разказал исторята си. Било коте с едно око и черно наметало.

– Аз съм добро същество! – избърборило то. – Собственичката на кулата, само да кажа, е Мери Фингър – Чудовището с осемте очи. Сега ще ти стане по-ясно. Именно тя ме затвори в тази кутия и ме остави без приятели. Ти си моя първи приятел. И да знаеш, преди имах много повече. Тя разбра, че съм добро и ме изостави. Косата ѝ е щръкнала като буен огън. Само да я спипам и … Искаш ли да бъдем приятели?

Елена кимнала. Тя била въодушевена от историята на котето Блейк.

– Само си представи как изглежда самата Мери. Доста страховито! – потреперило котето, когато отново заговорило.

Те бързо излезли и се закатерили още по-нависоко. Котето Блейк дръпнало Елена с лапа и ѝ показало нещо.

Навсякъде ги заобикаляли чудовища. Луната наистина се превърнала в лице и полетяла право към Елена. Тя изпищяла и се отръпнала навреме. Лицето пък ѝ изкрещяло и я подгонило. Наоколо се трошали картини. Чудовищата пеели песен за Елена и котето, в която се споменавало това, че ще ги изядат, а статуите-скелети мърдали страшно ръце, като се придвижвали в навалицата.

– Виж! – посочила Елена вдясно.  – Там има стълба, единственото нещо, което ще ни спаси.

Във фантазиите на Елена стълбата се заклатила силно и паднала, но всъщност изглеждала съвсем здрава.

– Тръгваме ли? – попитало котето.

Елена и Блейк затичали към стълбата. Закатерили се супер бързо.  И изведнъж  се случило нещо ужасно. Горе ги чакала Мери Фингър.

– Ааааааа! – изкрещяла Елена и дръпнала котето настрана. – Насам!

Те слезли и завили наляво. Там било по-спокойно. Затичали се през глава надолу.

– Какво ще правим сега? – попитала Елена.

– Мери ми сподели преди, че има и друг изход освен стълбата. Надолу в една дупка. Вътре има много странни неща, както и пътят за навън – изкашляло се котето. – И той е в един сандък.

Като видяло, че Елена го гледа неразбиращо, то измяукало:

– По-точно трябва да намерим сандъка, да го докоснем и просто ще се озовем навън. Разбра ли?

През това време Мери разказвала на чудовищата за това, че е казала на Блейк за тайния изход.

– Трябва да стигнем преди тях – казала тя.

Всички чудовища в знак на съгласие викали „Да-а-а” и ръкопляскали.

Елена се втурнала след Блейк и скоро те стигнали до малка дупка. Успели да се вмъкнат и скочили. Вътре било светло. Навсякъде имало злато и сандъци.

– Така – приказвало си котето, – трябва да намеря сандъка. Хм! Ах, ето го!

Елена се обърнала и видяла стар изгнил сандък. Върху него лазели паяци.

– Пуф! – изпуфкало котето. – Малко гадничко е станало.

За тяхна изненада дупката с трясък се отворила и там влезли чудовищата. В последния момент Елена и Блейк се докоснали до сандъка. И ето:  ПАК НАВЪН!

– Да се връщаме вкъщи! – извикала Елена.

—————————————————————————————————————-

– Успя ли да се върнеш?  – изсмяли се мама и тати. Но изведнъж жълт лъч ги обгърнал и те извикали – Имаше магия, Елена добре ли си?

– Добре съм! – отговорила тя. – Запознайте се с Блейк. Сладко, малко коте.