Приказките на Стефи

Aвторски детски приказки

Котенцето Луси в подземния свят

Тайната яма

Майката-котка седеше в гората и кърмеше двете си котенца. Третото, на име Луси, се мотаеше само из гората и подскачаше. Бащата беше навлязъл навътре в гората и търсеше храна. Скоро намери един червей и примами с него рибките в близкото поточе. Лапна ги и продължи към майката и котенцата. Луси все още упорито се упражняваше да скача и пъргаво да обикаля в кръг. След като си похапнаха, майката бутна двете котенца в дупката, където трябваше да спят, но третото не й даде и продължи да се упражнява. След един час тя го завари да спи на тревата и го отнесе в дупката при другите котенца. То само измяука и отново утихна. Родителите им решиха също да си починат и влязоха в дупката при малките.

Когато слънцето напече, Луси започна да драска по дупката и съвсем скоро излезе от нея. То не можеше да говори и затова измяука радостно няколко пъти. След това отново започна да се упражнява. То скачаше и мяукаше и скоро другите котки също излязоха от дупката. Сега Луси си правеше купчина от листа и се въргаляше в тях.

– Луси, няма ли да пиеш мляко? – попита майка й. – Или ще продължаваш да се въргаляш?

Котенцето измяука и продължи да се въргаля. Очевидно това означаваше „да”.

Майката-котка се обърна към тези котенца, които сучеха. Луси продължи да се въргаля и без да иска едното ѝ краче стъпи на нещо и тя пропадна. Толкова незабелязано, че само листата изшумяха. Майката продължи да гледа към другите котенца. Когато листата спряха да шумолят, тя погледна натам и се обля в притеснителна пот. Почна да рови, но не откри нищо. Измяука притеснено и се върна при другите. Не можеше да повярва, че е изгубила котенцето.

Луси безпомощно се опитваше да подаде глава от ямата. Долу имаше вода, а то не можеше да плува. Беше нагълтало вода и тя го теглеше надолу. Потъваше и изскачаше и изведнъж забеляза, че на тавана се подава нещо като халка. Без да чака покана, то се закатери по стената и се залови за нея. Стоя там дълго време и лапичката му омаля. Тя затрепера и скоро щеше да пусне халката. То безпомощно се опита да се задържи, но не успя. Отново падна, но изведнъж водата започна да намалява. Скоро стана съвсем сухо и Луси си отдъхна.

То започна да върви по пясъка и не след дълго стигна до странна гора. Там дърветата бяха златни, а къщите бяха от балони. Животните бяха сребърни, а водата – твърда като храната. Луси усети жажда и заприпка до близката чешмичка. Отпи и – ОХ, АХ! Твърда вода. Въобще не утоли жаждата си. Коремчето го заболя и то тръгна към първата къщичка, която зърна. Почука. Вратата се отвори и от нея излезе стара жена.

– Какво искаш? – попита тя котето. – Какво се е случило? Кажи ми защо хлопаш на вратата ми?

Котето притеснено започна да мяука.

– Влизай! – каза старицата. – Спри да мяукаш, разбрах всичко.

То влезе. Старицата му даде мляко. То предпазливо се приближи и – МЯУ!

– Какво има, млякото ли не ти харесва?

Котенцето измяука.

– Аха, ти си от горната страна. Добре. И си много жадно? Чакай малко.

Старицата се върна с бучка мляко. Разтопи го по свой начин. Луси запи и не спря, докато купичката не остана празна.

– Ела!

Старицата взе котето и влезе в съседната стая.

– Продължавай напред и само напред, не се отклонявай – заръча му тя, – иначе няма кой да ти помогне!

Котенцето Луси измяука и тръгна.

Следва продължение…

Previous

Важните – част четвърта

Next

Котенцето Луси в подземния свят – част втора

1 Comment

  1. Дамянка Стефанова

    Много свежо и оригинално!Браво, Стефи!Много ми харесва!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Maintained by Dimitar Mitev