Приказките на Стефи

Aвторски детски приказки

Мистериозната земя

Живяло някога малко слонче на име Беми, което много обичало да се разхожда край морето, но не се цамбуркало, защото го било страх, затова и никога не се оглеждало във водата. Един ден мама Слонка и тати Слонко завели малкото слонче край една рекичка. То отново не се огледало във водата, а бръкнало в джоба си за огледало, но не намерило нищо.

– Мамо, тате, забравил съм си огледалото, може ли да ми услужите с вашето?

Татко Слонко и мама Слонка пребъркали джобовете си, но също не могли да намерят огледало.

– И ние не сме взели, Беми – тъжно обяснил татко Слонко.

Слончето смръщило поглед и с притеснение погледнало към образа си във водата. В същия миг то изкрещяло:

– Аааа, бобър без опашка! Бобър с крила! Това не съм аз! Помощ! Звяр!

Майка му и баща му не го чули, защото били заети да оправят колата за тръгване.

Слончето Беми отново погледнало и видяло странния бобър. Вдигнало ръчичка и отражението му сторило същото.

– Хайде – викнала мама Слонка – Беми, тръгваме.

То с бавни стъпки се приближило до колата, седнало тихо в нея и те потеглили сред пълно мълчание.

Вкъщи слончето се огледало в огледалото, очаквайки отново да види бобъра, но вместо това видяло себе си.

– Това е най-странното нещо на света – разсъждавало то, – в огледало виждам себе си, а във вода – бобър!

То отишло до чашата с вода и погледнало вътре, но отново видяло себе си.

На другия ден Беми отново отишло до реката и погледнало водата. Отсреща го гледал познатия му образ на бобър. Този път то рязко вдигнало ръката си и веднага след това я свалило, което изненадало отражението му и то не успяло да повтори движението му.

– Аха, хванах те! Ти си просто чудовище, което… Аааааа!

От страх да не би това животно да се пресегне и да го хване, слончето неволно стъпало накриво и паднало в реката. Първоначално потънало под водата, след това нещо започнало да го поглъща и образът му лека полека се изтрил. След по-малко от секунда то се озовало в необикновен свят. Беми се огледало и тръгнало да го разгледа:

– Хей, чакай, накъде?! – провикнало се едно човече на име Многознайко.

То посрещало на входа на подземния свят всички, които идвали и им давало малко талонче, което много приличало на касов бон, върху което била изписана информация за тях. Многознайко подал подобно талонче на слончето с думите:

– Разгледай го и ми го върни, за да знам, дали си тук!

Слончето Беми го разгледало и го върнало. И… Тогава се сетило за нещо друго.

– Чакай, Многознайко, може ли да видя един бобър без опашка и с криле?

Гласът на човечето изкънтял:

– Нямаме такъв бобър!

Моля те, Многознайко, нека разгледам информацията за всички бобърчета.

Човечето изкарало пет листчета и ги подало на слончето, което се спряло на един кафяв бобър с бели лентички.

– Ще ме заведеш ли при него? – помолило слончето.

В този миг между краката му се промушила малка релсичка. Слончето стъпило не нея и релсичката се издигнала във въздуха и го понесла към кафевия бобър на бели лентички.

Релсичката летяла, извивала се, докато най-накрая се спуснала към Страната на плодовете. Слончето забелязало бобъра да се спуска по пързалка от киви и се втурнало към него  и….

– Ооооо! Ох! ПЛЬОК! Ай!

… цопнало в басейн пълен с портокалов сок.

– Поне да беше от ябълка – тъжно отбелязало слончето, докато се измъквало от портокаловата вода.

Бобърът го забелязал и се скрил в къщичка от диня. Слончето влязло след него и се заизкачвало по стълбите от пъпеш, но от бобъра нямало и следа. Отишло в ягодовата спалня и го видяло да стои на прозореца. То се запрепъвало в множеството предмети из стаята, което позволило на бобърчето да се измъкне от къщата и да се отправи към близкото морковено дърво.

– Леле, мале! – вайкало се слончето. – Къде изгубих бобъра? Ай! Сигурно вече е в Страната на зеленчуците, а аз още се мотая из тази плодова къща. Трябва да побързам.

Слончето Беми се втурнало към Страната на зеленчуците, когато странно човече го хванало за ръката и строго му казало:

– Ела с мен, ако искаш да спечелиш пари!

И изчезнало!

Слончето се усмихнало и се обърнало към един пазач, който си стоял и пиел чай от чушки.

– Какво? – рекъл той. – Искаш нещо от мен ли?

– Не, господине – отговорило Беми –само искам да ви задам два въпроса. Първо, защо пиете чай от чушки?

– Ооо, това ли? Защото съм в страната на зеленчуците, редно е да пия чай от зеленчуци – усмихнал се пазача.

– Добрее! А какво знаете за странните човечета, които бродят по тези земи, изплашват те и после изчезват? – разтревожено запитало слончето?

– Ооо! Те ли? – пак се засмял той така, сякаш нямало какво да го уплаши. – Не им обръщай внимание, те са безобидни. Нещо друго?

– Не, господине! Благодаря – усмихнало се Беми и си тръгнало промърморвайки, – странен пазач!

Търсило ли, търсило, докато най-сетне отркило бобъра, който тъкмо влизал в един асаньор и не забелязал, че слончето го следи.

Беми се дотътрил до асансьора, но не стигнал навреме и вратите му се затворили.

– Оооох – ридаеше то, – никога няма да разбера…

– Кое? – попитал някой. – Кое няма да разбереш никога?

Слончето се обърнало и се слисало. Пред него стояло бобърчето и му се усмихвало. Когато се съвзело от изненадата, Беми започнало да крещи от радост. Най-накрая попитало:

– Как се казваш? Не! Къде са ти крилете? Защо имаш опашка?

Бобърчето се огледало и казало:

– Казвам се Гризли, нямам криле, а като всички животни си имам опашка.

– Добре, добре!

– Ела – повикало го бобърчето и отишло при едно от онези странни човечета. Беми го последвал с неохота.

– Да – провикнал се Многознайко, – какво искате?

– Ами – замислил се Гризли – искаме да отидем в Богоред-Царевиц!

Релсичката се промушила между краката им и те потеглили към чудното градче. Гризли обяснил на Беми, че там всичко било направено от играчки.

През това време мама Слонка и тати Слонко търсели малкото слонче край реката. Спомнили си как Беми се оглеждал във водите. Решили и те да надникнат. Когато видели странните си отражения, те се развикали, замахали с ръце и непохватно тупнали в реката. Станало същото като със слончето. Водата ги погълнала, озовали се в странния подводен свят, където получили своите наподобяващи касови бончета листчета. Дълго се разхождали и оглеждали те, преди най-сетне да зърнат малкото Беми да си играе на едно място, което им напомняло за огромен лунапарк.

– Бемииииииииии – викнали те един през друг, – БЕМИИИИИ.

Слончето Беми ги чуло и се затичало радостно към тях. Дълго се прегръщали те, огромна била радостта им. Беми разказало на своите родители за чудесата в този свят и ги помолило да останат там. Те се спогледали, засмяли се и кимнали одобрително.

Previous

Как бебенцето Нуни се научи да брои

Next

Важните – част първа

1 Comment

  1. Петя Богданова Близнакова

    Слончето притежава любопитството на дете, което бърза да опознае света и хората през собствените си очи.
    Прилича на човек, който не се страхува да бъде себе си, който харесва живота си такъв, какъвто е, и иска винаги да се чувства толкова щастливо, колкото е в момента – нито повече, нито по – малко.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Maintained by Dimitar Mitev