Загадъчната есен

Загадъчната есен

autumn

От дървото се откъснаха няколко листа и полетяха във въздуха. Птичките зачуруликаха тъжно, все едно си вземаха сбогом с гората. След това се издигнаха изящно нагоре и образуваха стрелка, която сочеше наляво. После се разпръснаха и полетяха в посоката, която показваше знакът. Свирукането и чуруликането на птиците бавно заглъгваше. Първите стъпки на сезона Есен се усетиха в купчините листа. Те зловещо изхрущяха и се разпръснаха на различни страни. Есента се намръщи и развя наметалото си, под което блестеше рокля в искрящи цветове – жълто, оранжево и червено. В небето се чу гръмотевица и се изви вятър, който се заигра с листата. Мяташе ги насам–натам, а кафявата коса на есента се развяваше от него. В нея леко проблясваха няколко златни листа.

След малко обаче една дъждовна капка намокри червените й устни. Есента щракна с пръсти и изведнъж на небето се появи слънце. Тя измъкна изпод роклята си бои и четки и навлезе навътре в гората, като тихо и весело си тананикаше. В този момент гората се оцвети в няколко есенни цвята, а земята се покри с килим от жълти, червени и оранжеви листа. Звънката песен на златната вълшебница освети гората като слънце. Постепенно там се възцари тиха и спокойна Есен!

Първите лъчи на есенното слънце погалиха ябълковото дръвче и огряха плодовете му. Те се напълниха със сладък сок и аромат. После слънцето продължи разходката си и погали нежно със слънчевите си пръсти крушовото дръвче. След това продължи навътре в гората и събуди горските обитатели. С настъпването на сутринта, грижовните стопани излязоха от къщите си и започнаха да събират натежалите плодове, които им бе оставило слънцето.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *