Как Нуни попадна във Вълшебната гора

Нуни беше вече на три годинки.

– Мамо? – попита тя – ще излизаме ли навън?

– Разбира се! – отвърна мама – дай да ти обуя ботушките и да те облека.

Нуни послушно се настани на едно столче. Мама я облече и излязоха навън. Започнаха да си подхвърлят топка. Изведнъж момичето видя розов бухал със сини уши и лилава опашка.

– Цветен бухал! – извика тя.

Мама се обърна. Като видя това, бухалът се стрелна нанякъде. Майка ѝ се усмихна. Нуни погледна учудено.

– Ах! – извика тя – пъстра катеричка. Даже две!

Мама се усмихна и тръгна към пейката.

– Ще избягам! – каза си Нуни. – Ще видя тези катерички, ще намеря бухала.

И тя тръгна. Заприпка из гората. Бяга по тревичката. И навлезе в гората. Там имаше пъстри дървета, шарени катерички, там беше и цветния бухал. Нуни внезапно осъзна, че се е загубила. От притеснение навлезе още по-навътре в гората. Мама и тати започнаха да я търсят, но не я намериха.

Нуни продължаваше да бяга, докато стигна до едно фонтанче.

Изведнъж фонтанът призова Нуни. Без да иска момичето полетя във въздуха и цопна във фонтана.

Там беше другата част на гората. Нуни се замая, но бързо се оправи, когато чу нежна песен. Красиво момиче беше седнало на дърво и плетеше венец от цветя.

– Коя си ти? – попита Нуни.

Момичето спря да пее и погледна надолу:- Аз съм Сузи, обитателка на гората! – в този момент тя извади от джоба си шишенце с лилава течност.

– Ако имаш лоши намерения, няма да е хубаво.

– Не, нямам! – отвърна Нуни – тоест имам. Или, какво е лоши намерения?

– Нещо лошо, което искаш да направиш – каза Сузи.

– Просто разглеждам! – сви рамене Нуни.

Сузи разпери красивите си крила и слезе долу. Седна на едно пънче.

– Аз съм фея – поясни тя.

Нуни я погледна и посочи едно малко катериче:

– Защо е цветно?

– Това е омагьосана гора! – каза Сузи с усмивка, но изведнъж се намръщи. – Но е застрашена.

Нуни поклати глава. Феята въздъхна и посочи едно дърво.

– Там живее дяволче. Прави само щуротии. И скоро гората ще изчезне. Колко жалко!

Дяволчето хитро надничаше иззад дървото.

– Сузи, каква е тази лилава течност? – попита изведнъж Нуни.

– А, ами тя не е много приятна  – заразказва обитателката на гората. – Когато някой иска да направи нещо лошо на гората, му я давам да я изпие. И после изчезва.

– Ами дай я на дяволчето – предложи неразбиращо момичето.

– Дяволчето знае, че течността ще го унищожи. Не мога да го накарам да отпие от шишето.

– Чакай, може ли шишенцето?

– Да, вземи го – отговори Сузи.

Тогава Нуни попита тихо:

– Какво обича дяволчето.

Феята изпуфтя:

– Най-ужасното нещо на света – жълтите цветове на растенията в долината на троловете.

– Какво – ококори се Нуни.

– Ела с мен – отвърна Сузи.

То тръгна по една кафява пътечка, която ухаеше приятно. Скоро обаче въздухът се изпълни с неприятна миризма и стана леко жълтеникав. Сузи посочи едно растение, покрито цялото в мъх. Нуни приближи и го докосна. То се люшна, венчелистчетата му се разтвориха, показаха се три жълти топчета, от които потече жълта течност.

– Бле! – момичето се отдалечи от растението.

– Нали ти казах – погледна я Сузи и се замисли. – В очите ти има решителност и надежда! Какво си намислила?

Нуни откъсна жълтите цветове и ги потопи в шишенцето с лилавата течност. После изтича до дървото и ги остави отстрани. Дяволчето лакомо се нахвърли върху жълтите топчета, но съвсем скоро придоби странен вид. То започна да избледнява, а след това изчезна.

– Браво! – извика Сузи и прегърна Нуни. – Ти спаси гората!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *