Очите ѝ блеснаха сред сенките на дърветата. Тялото ѝ се изви, готово за скок. Крайниците ѝ се напрегнаха, очакващи точния момент, а погледът ѝ се концентрира върху плячката, следейки зорко всяко нейно движение. Следейки малкия подскачащ заек, абсолютно неподозиращ за дебнещата опасност.
Тъга изпитва всеки човек
и всяко животно тъгува.
Нуждаят се спешно от лек,
но дали такъв съществува?
Прахът образува задушлива мъгла, от която момичето се разкашля. Около него се завихри нещо като ураган с опустошителна сила, предизвикан и създаден от бурята. В далечината от едно бяло облаче плахо и срамежливо се подаваше слънцето. „Моля те, Слънце, изгрей и премахни тази буря” – мислеше си Вики, но звездата не реагира. Скри се зад облачето и си остана там.
Здравейте, аз съм Макс! И живея на планетата Марс. Аз съм едно много интересно космическо същество. Ще ме извините, че не съм особено скромен.
Дойде сутринта. Слънцето беше много доволно, че най-после става да свети на небето. Откри обаче, че много му се спи и едвам докрета до небесния си трон. Сутрешната му светлина беше по-слаба, но скоро щеше да се събуди напълно и да освети хубаво земята.