Бавно разтъркала очи и станала. Пред нея се издигала висока и величествена кула. Отгоре висял прилеп, а вратата била във формата на дух. Наоколо се смеели тикви, а кръглата луна приличала на лице, което всеки момент щяло да се стовари върху Елена и да я ухапе.”
Тя дръпнала дръжката на ръждясалата врата и тя се отворила със скърцане. Момичето влязло вътре и започнало да разглежда. Изведнъж до нея се появило розово пони с крила. От опашката му излизал разноцветен прах. Очите му били розови, а ушите му червени. На челото си имало шарен рог.
Котенцето вървя дълго. По едно време му се приспа. Легна в горичката и заспа. Изведнъж нещо разтъси земята. Котето подскочи. Големи, ама много големи, направо великански крака стъпваха по земята.
Майката-котка седеше в гората и кърмеше двете си котенца. Третото, на име Луси, се мотаеше само из гората и подскачаше. Бащата беше навлязъл навътре в гората и търсеше храна. Скоро намери един червей и примами с него рибките в близкото поточе. Лапна ги и продължи към майката и котенцата. Луси все още упорито се упражняваше да скача и пъргаво да обикаля в кръг.
Лора продължавала да обикаля от стая в стая, а Важните изчезвали един по един. Ния едва успяла да се добере до асансьора, да слезе до първия етаж и да разкаже всичко на Еми.