Малката Софи подреждаше весело коледната елха. Слагаше играчките на клончетата и се наслаждаваше на звучните им песни. Нямаше търпение да получи коледен подарък. Искаше да прегърне дядо Коледа и да му благодари, че е направил такава прекрасна кукла за нея. Щеше да го чака вечерта. Сигурно щеше да влезе през комина, после тихо да отвори вратата на стаята ѝ и да сложи куклата до възглавницата ѝ.
Нина и Лили скочили в красивата ѝ шейна. Еднорозите отпред задумкали в снега и скоро шейната полетяла. Луната горе осветявала снежната гора. Последните снежинки падали от елхичките в гората и всяка игличка се изстрелвала нагоре.
Лили и Нина заскитали из снега. Изведнъж малко джудже минало покрай тях много бързо с чувал в ръце. То имало коледни дрешки и красиво звънче на вратлето си. На него била изрисувана работилницата на дядо Коледа. Ушите на джуджето завършвали с триъгълен връх като на елф.
Бавно разтъркала очи и станала. Пред нея се издигала висока и величествена кула. Отгоре висял прилеп, а вратата била във формата на дух. Наоколо се смеели тикви, а кръглата луна приличала на лице, което всеки момент щяло да се стовари върху Елена и да я ухапе.”
Тя дръпнала дръжката на ръждясалата врата и тя се отворила със скърцане. Момичето влязло вътре и започнало да разглежда. Изведнъж до нея се появило розово пони с крила. От опашката му излизал разноцветен прах. Очите му били розови, а ушите му червени. На челото си имало шарен рог.