Лора закрачила бавно по пътеката пред нея. От нищото изскочил октопод, който бил по-голям и от самия облак. Размахал страшните си пипала и посегнал към момичето. Тя обаче се плъзнала между краката му и побягнала. Тогава октоподът сложил едното си пипало на пътя й, а с друго се приготвил да я хване.
Лора точно се канела да мине под мечовете, когато човечетата изведнъж клекнали. При клякането се издал силен звук. Първоначално на нея ѝ се сторило много смешно, такъв голям дворец, а пък такива малки човечета за стражи и то каменни. Сега обаче въобще не ѝ било до смях.
Преди много години в град Карет живеели Важните. Това били деца, които подценявали всички останали и си мислели, че могат да се подиграват и да настъпват другите.
Слончето смръщило поглед и с притеснение погледнало към образа си във водата. В същия миг то изкрещяло: - Аааа, бобър без опашка! Бобър с крила! Това не съм аз! Помощ! Звяр!
След като се прибраха от дългото пътуване, мама и тати си харесаха една красива къща с просторно дворче, където се пренесоха да живеят. Взеха си и домашни любимци - куче, котка, зайче и пиленца. Освен тях двора беше пълен със самопоканили се насекоми. Висчко беше прекрасно, но за Нуни пак нямаше време. Мама и тати все бързаха.