Вълшебната снежинка

Имало едно време две момиченца. Едното било голямо, а другото съвсем мъничко. Лили, по-голямата, отдавна искала да види дядо Коледа, а сестра ѝ Нина била много любопитна и постоянно си вряла носа навсякъде.

Един ден Лили пишела писмо до дядо Коледа, когато Нина влетяла в стаята ѝ. Тя разхвърляла всичко и надраскала писмото.

– Нина! – извикала Лили.

Тя въздъхнала. Никога нямало да види дядо Коледа. Излязла от стаята. Изведнъж от прозореца долетяло писмо. Лили скочила и го взела. Разтворила го. Вътре била нарисувана снежинка. До нея имало врата, а на вратата – снежинка вместо ключ. Очите на Лили светнали. Тя обърнала писмото. Там пишело как да стигне до дядо Коледа. Момичето скочило и изтичало при майка си.

– Мамо, отивам до магазина! – извикала тя.

Лили излязла навън. Започнала да рови в снега. Изведнъж видяла нещо да проблясва. Затичала се към него. Вдигнала го и се оказало блестяща снежинка, а до нея имало шейна. Лили скочила в нея. Без тя да забележи Нина също скочила отзад. Лили не знаела как се кара шейна, но тръгнала развълнувана.

– Сега, напред и така, завивам и така!

Тя не управлявала добре, но карала много бързо и скоро излязла от града. Всичко било бяло, като в приказка. Шейната се носела по застлания със сняг път и скоро завила към тревите, които вече били увяхнали и също покрити със сняг.

– Сняг! – извикала нежно и развълнувано Нина.

Лили погледнала шокирано назад.

– Има камъни, како! – извикала отново Нина.

Лили се обърнала и завила в последния момент.

– Какво правиш тук? – попитала с гръб тя.

– А ти? – отговорила бавно сестра ѝ.

– Това не те интересува! – отговорила Лили.

Следвала голяма скала. Тя се опитала да завие, но не могла. Шейната със силен трясък се разбила в скалата. Лили хванала Нина, двете полетели във въздуха и паднали в снега. Шейната полетяла на друга страна и парчетата изпопадали наоколо.

– Поне писмото е тук! – казала Лили.

Бръкнала в джоба си и физиономията и станала кисела.

– Няма ли го? – попитала Нина.

– Няма го. Но поне снежинката е тук. Хайде, да вървим.

Двете тръгнали бавно през снега. Събрали съчки и наклали огън.

– Как ще намериш дядо Коледа? – попитала Нина.

– Не знам! – въздъхнала Лили.

Изведнъж тя подскочила. Затичала се към частите на шейната и разровила снега.

– Писмото! – изкрещяла Лили.

Тя го обърнала и тръгнала в правилната посока. Нина я настигнала. Те заприпкали нагоре. След това видели пещера и влезли в нея.

– Тук ще пренощуваме – казала Лили.

Тя влязла навътре и легнала да спи. На сутринта двете излезли от пещерата и отново потеглили.

– Откъде знаеш, че дядо Коледа е там?

– Спокойно, ще го намерим.

Лили и Нина заскитали из снега. Изведнъж малко джудже минало покрай тях много бързо с чувал в ръце. То имало коледни дрешки и красиво звънче на вратлето си. На него била изрисувана работилницата на дядо Коледа. Ушите на джуджето завършвали с триъгълен връх като на елф.

От бързината то се спънало и паднало. Като видели това, момичетата помогнали на джуджето.

– Благодаря! – промърморило то и пак се затичало.

Двете си кимнали и тръгнали след него. Когато стигнали река пълна със студена, ледена вода, спрели.

Тогава джуджето скочило и прелетяло над реката. Скоро то отново се приземило на другия бряг и се отдалечило.

– Сега къде ще отидем? – ядосала се Лили.

– Хайде след него! – казала Нина и скочила.

Тя бавно се приземила във водата.

– Нина! – извикала Лили и се хвърлила след нея. – Нина, добре ли си?

За нещастие Лили не можела да плува, но какъв избор имала? Лили и Нина треперели във водата и на всичкото отгоре се давели. Изведнъж те се вдигнали във въздуха. Красиво бяло момиче стояло зад едно дърво, наблюдавало ги и мърдало пръста си. Това била Снежанка.

Лили и Нина се приземили върху снега и пак тръгнали. В писмото пишело накъде да вървят и те скоро стигнали до голяма заключена пещера.

– Ще я отключа със снежинката.

Лили я извадила от джоба си. С треперещата си ръка отключила пещерата.

Следва продължение…