„Ако искаш да направиш нещо интересно, възрастните не трябва да те наблюдават”, Стефи

snowflake

Вратата с трясък се отворила и двете влезли вътре. Обгърнала ги хладина.

– Како, страх ме е! – извикала Нина.

– Не викай! – предупредила сестра ѝ.

Но било късно. Един камък препречил изхода. Лили въздъхнала и повлякла Нина след себе си. Стигнали до стълби, които водели надолу. Без колебание слезли и пред тях се открила врата с красива коледна камбанка. Лили отворила вратата със снежинката и пред тях се открила красива гледка.

Може би 80 малки джуджета режели, бродирали, лепяли. Имало пълен кашон с готови играчки. Те правели влакчета, кукли и други играчки, но когато момичетата влезли, джуджетата така се изплашили, че съборили всичко. Играчки, дрехи, бонбони, всичко паднало на земята. От трясъка се появил дядо Коледа.

– Какво става? – попитал той и отместил погледа си от Лили и Нина към изпокрилите се джуджета. – Страхливци такива, плашите се от две добродушни момичета – казал той и се разсмял. – Елате тук, деца, ще ви нагостя.

Нина се усмихнала и тръгнала.

– Какво ли има, много съм гладна! Не съм яла нищо! – заоплаквала се тя.

Лили също тръгнала след дядо Коледа, защото и тя била много гладна.

– Заповядайте – продължил да се усмихва дядо Коледа. – Как се казвате?

– Аз съм Нина! – представила се тя.

– А аз Лили! – засмяла се сестра ѝ.

Дядо Коледа отишъл в кухнята, като оставил Лили и Нина в трапезарията. Момичетата сложили ръцете си върху стъклената маса.

– Какво ли ще има? – попитала Нина.

– Не знам – свила рамене Лили, – да почакаме!

След малко дядо Коледа се появил с няколко чинии и чаши. Наредил ги до Нина и Лили и казал, поглаждайки брадата си:

– Джуджетата ще донесат всички ястия.

– Каква ще е храната? – провикнала се Нина. – Колко ще е? А има ли торта?

– Спокойно – проговорил тихо дядо Коледа – ще видим. И аз не знам, честно казано джуджето Марко приготвя храната със своите помощници – Ерика, Герда, Холист, Нарикс и Росханда.

– Странни имена – сви вежди Нина.

В този момент вратата с трясък се отворила и там влязло малко джудже. Носело два подноса отрупани с много гозби. То ги сложило на масата.

– Заповядайте – ухилило се то, – яжте и да не кажете, че храната не ви е стигнала.

Нина ахнала. На масата имало три плодови салати и три зеленчукови, свинско с пържени картофи, пиле с ориз, заешко с червен лук и моркови, мусака и всякакви други. За десерт имало ягодов сладкиш, шоколадова торта, мъфини с череша, много голям шоколад и осем топки сладолед.

Марко влязъл отново, този път с прибори. Лъжиците били златни, вилиците сребърни, а ножовете стъклени. Нина посегнала към свинското и лакомо отхапала. След малко Ерика и Герда донесли още два подноса. Там имало шест вида супи – свинска, пилешка, крем супа, заешка, топчета и лападена. Лили посегнала към свинската супа и бързо засърбала. Марко ги гледал усмихнат.

– Харесва ли ви? – попитал той.

– Сто процента! – усмихнала се Нина.

– Страхотни са, как ги правите? – попитала Лили. – Във всяка има нещо странно.

– Ледено стръкче, Топлакисник и Лимфрачик – замислено отвърнал Марко, – билки, които растат в североизточната част на Пшехицалин.

– Какво е Пшехи… Пшехи… Как се нарича.

– Пшехицалин! Ти в момента си тук. В Пшехицалин. Не знаеш ли? – отвърнал Марко.

– Аз… но как е възможно? – Лили извърнала глава. – Къде се намира Пшехицалин?

– Под земята! – отговорил Марко. – Ти си в подземния свят. И това ли не знаеш?

Лили учудено погледнала Марко. „Намирам се под земята. Това не е възможно”, помислила си тя.

Нина не обръщала внимание на разговора им и май всичко ѝ харесвало, защото точно дояждала последното парче шоколадова торта. След като приключили, джуджетата отсервирали, а дядо Коледа усмихнато казал:

– Благодаря ви, че се отбихте при нас. Заповядайте!

Той държал ледена сфера. Нещо като бурканче обърнато надолу. Вътре било пълно с вода. Имало и две красиви фигурки – Нина и Лили, които стоели с вдигнати ръце. До тях бил дядо Коледа, а зад него се белеела неговата къщичка. Дядо Коледа раздрусал сферата и снежинките долу се разхвърчали около тях.

– Много е красиво – обадила се Лили.

– Да – добавила Нина.

Дядо Коледа им я подал.

– За вас е, а сега Снежанка ще ви заведе в дома ви.

Щом чула името си, Снежанка се показала пред момичетата. Тя ги повикала по имена и ги накарала да облекат по едно дебело, пухено яке.

– Хайде, хайде! – подканвала ги тя.

Нина и Лили скочили в красивата ѝ шейна. Еднорозите отпред задумкали в снега и скоро шейната полетяла. Луната горе осветявала снежната гора. Последните снежинки падали от елхичките в гората и всяка игличка се изстрелвала нагоре. Шейната стигнала къщата на майка им. Снежанка задърпала с магия шейната надолу и скочила с момичетата на земята.

– Довиждане, мили – извикала им тя, качила се на шейната и отлетяла.

– Хайде, сигурно мама се притеснява за нас.

Двете изтупали снега от дрехите си. Почукали на вратата и чули тъжния плач на майка си. Но когато тя отворила вратата, сълзите по очите ѝ от тъжни станали радостни. Майка им ги прегърнала.

– Къде бяхте? – попитала тя.

– Обикаляхме и се загубихме – казала Лили.

– И дядо Коледа ни спаси – допълнила Нина.

Първоначално майка им не им повярвала, но после се съгласила с тях. Нина изскочила навън, а Лили я последвала. След това една снежна топка ударила Нина и се пръснала на малки снежинки.

КРАЙ