facebook

Тъмният тунел – Част 1

Тъмният тунел – Част 1


ad1f594c7dd7d5d5b0d89c3632a47934Имало едно време едно момиченце на име Елена. То постоянно се вслушвало в легендите. Един ден чуло за някакъв тъмен, подземен тунел. Момичето помолило майка си и татко си да отиде да го види. Майка му обаче се притеснила, защото Елена била само на 8 години. То все пак успяло да ги убеди и отишло само до подземния тунел.  Докато вървяла Елена си мислила:

–  Къде ли се намира този тунел? Ох! ТУП!

…и пропаднала в нещо подземно и тъмно  –  тунелът!

– Значи той съществува?! Уау! – изумила се Елена.

Започнала да върви смело, но тунела бил съвсем кратък. Всъщност се оказал една стая, в която имало един странен квадрат и ключ. Елена взела ключа и отворила квадрата. След това продължила надолу. Там имало стълби и залостена врата в края. Момиченцето се уплашило и си помислило:

–  Ами ако тук живее баба Яга, ами ако аз я срещна??? – стреснала се Елена. – Не, ще се върна!

Момиченцето се опитало да се върне по обратния път, но не успяло. Тогава Елена си спомнила, че е забравила ключа в предната стая. Престрашила се и решила да отвори уж залостената врата. Хубавото било, че там нямало никаква баба Яга.

Елена започнала да върви. Изведнъж усетила как една капка вода я капнала по челото и тогава видяла надписа:  ВНИМАНИЕ ДО ГОРЕ ВОДА!

Загледала надписа уплашено. Тогава от тавана започнали да се изливат големи количества вода, докато накрая всичко заприличало на едно голямо море. Елена умеела да плува добре и това я спасило. Така се добрала до една стена.

–  А, накъде ще продължа сега? – запитало се момиченцето.

Докато се чудела накъде да тръгне, се подхлъзнала и за миг се оказала в нещо като тръба пълна с вода. Започнала да се пързаля по тръбата и накрая цопнала в един басейн. Излязла мокра до кости и продължила напред.

Докато вървяла изтощена, видяла едно момиченце, което й казало:

– Здрасти!

…след което изчезнало. Оказало се, че странното момиченце всъщност било духче.

Елена се огледала, опитала се да го потърси с поглед и тогава го съзряла.

– Здрасти! –  повторило духчето. Погледите им се срещнали и  тя отвърнала на поздрава му. Така двете се запознали и момиченцето я попитало:

– Ще ми дойдеш ли на гости?

– Къде живееш? – попитала на свой ред Елена.

– В басейна. Е, ще ми дойдеш ли на гости?

– Другият път, с мама и тати.

– Чудесно! – казало момиченцето. – Много се радвам!

Двете продължили заедно. Тунелът ставал все по-тъмен, често стигали до разклонения и на Елена пътя и се сторил толкова дълъг. След като дълго вървяли, решили да си починат. Духчето отворило чантичката си и оттам извадило солети, бисквити, курабии, кексчета и всякакви работи. Елена се вторачила в него.

– Вземи си, хапни си! – подканило я духчето. Те поседнали на една пейка, хапнали си добре и продължили.

Най-накрая стигнали до една врата, Елена я отворила и какво да види, вътре имало чудат музей. Било пълно със скелети на оживели динозаври, цели съзвездия, въртящи се златни рибки и всякакви други чудатости. Те се позабавлявали, след което излезли през задната врата и Елена се оказала близо до вкъщи. Тя се прибрала и казала на мама и тати:

– Другият път трябва да дойдете с мен, ще отидем на гости на духчето.

Майка му и баща му се спогледали и се плеснали по челата.

Следва продължение…

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *