Преди много години в град Карет живеели Важните. Това били деца, които подценявали всички останали и си мислели, че могат да се подиграват и да настъпват другите. Особено много те обичали да дразнят по-малките деца и да им казват:

– Ооо! Ти май плачкаш, миличкото ми! Да, ама не можеш да ни настъпваш и да ни дразниш, защото ще видиш ти! Ха, ха, ха!

Един от тях на име Флоро много обичал да се закача с 9-годишната Лора. Един ден на нея ѝ писнало от това и тя казала на майка си:

– Мамо, не издържам вече, Важните се държат с нас ужасно. Няма ли вече да ни оставят на мира? Искам това да престане.

– Знаше ли, скъпа – отговорила майка ѝ, – искам да ти покажа нещо, но ми обещай да не се страхуваш!

– От какво да се страхувам? – плахо попитало момичето. – Не знам за какво говориш, но вече малко ме е страх!

Майката хванала детето за ръка и го завела до завесата на горния етаж. Момичето си мислело, че това е просто завеса, но щом майката я дръпнала пред нея се показала стара врата с надпис:

МАГЬОСНИЦИ

Лора останала на място с отворена уста. Нима това била врата?! През цялото време тя си мислела, че това е завеса и едва сега открила какво е.

– Как, какво е това? – заеквайки попитала тя. – Къща с призраци ли, и, и, или стая с ка, стая с капани?

Майка ѝ се засмяла и ѝ разказала всичко.

– Слушай, скъпа, не е нито къща с призраци, нито стая с капани. Това е просто стая с магически предмети. Открих я, когато един ден с баща ти разучавахме къщата, след като я бяхме купили. Когато стигнахме до тази стая, видяхме, че е пълна със странни предмети. Изпробвахме някои от тях. Много се зарадвахме, щяхме всичко да ти разкажем, но – майка ѝ станала сериозна, – пишеше, че не трябва да се показва на деца под 9 години. Затова сложихме завесата.

– На колко години бях тогава? – попитала Лора.

– На пет – обяснила майка ѝ, – твърде малка, за да можем да ти кажем.

Лора изкрещяла от вълнение и се спуснала към вратата. Грабнала една лилава пръчка и я размахала:

– Дим, дим, дим! – крещяла тя. – Тази пръчка да се превърне в дим!

В миг се разгорял буен огън, а след това угаснал.

Просто така. Пръчката изгоряла, но щом момичето я докоснало, тя отново станала най-обикновена пръчка.

– Нека ти обясня – казала майка ѝ. – Когато правиш магия върху самата пръчка, тя отново ще си бъде същата пръчка, щом някой я пипне. Но ако омагьосаш нещо друго с пръчката, то вече никога няма да е същото. Дори и хората, ако не успеят преди това да се скрият.

– Дори и хората? – Лора се замислила. – Хм, хм, хората. Добре. Значи мога да използвам тази магия и да надвия Важните. Ще ви направя на пух и прах, негодници – заканила се тя.

– Чакай малко – извикала майка ѝ. – Нима си мислиш, че пръчката може да направи това с тях? Не, не може, поне не точно това. Тя може да ги запрати в друг свят, където те ще са пръснати на различни места. За да намират храна и вода, ще трябва постоянно да вървят. Щом искаш да ги пратиш на това място, добре. Но знай, че те ще се върнат от там, чак когато отново станат добри.

– Точно това искам, те отново да бъдат добри.

Следва продължение…