Семейство Лоант живеели в апартамент с три стаи. Това семейство се състояло от майка, баща, две момичета и едно момче. В апартамента им влезли всякакви насекоми, които денем се криели, а нощем ги хапели. Бащата Роберт решил да се преместят в една къща, която той едно време направил. Тя била на три етажа, а на всеки етаж имало по две стаи. Той я изоставил, защото заживял в апартамента с жена си. Когато слънцето било над къщата, от него се сипел слънчев прах. Този прах бил вълшебен. Той падал в комина, а от комина в печката. Прахът попадал в огъня и когато духнел вятър, го разнасял из цялата къща. Същото ставало и с лунния прах през нощта.

Семейство Лоант се настанили в къщата.

– Мамо, къде ще спим? – попитала Зара. – Тук има ли играчки? Какво ще правим?

– А пъзели има ли? – попитал Рекс. – Наблизо има ли магазин? Къде ще се разхождаме?

– По един въпрос, деца! – започнала майката. – Успокойте се! Баща ви ще ви каже какво има.

– Има играчки! – отговорил Роберт. – Има всичко. Ще ходим на близката площадка.

– Ами храната? – попитала Кейт.

– И магазини има! И храна, – продължил бащата – няма да останете гладни. Играчки има в другата стая, в гардероба.

Децата се втурнали по стълбите към стаята и отворили гардероба.

– Татко – изненадал се Рекс, – това тук е любимия ми таблет.

– Има неща за рисуване и кукла с ваничка – казала Зара. – Откъде имаме пари за всичко това?

– Деца, тези неща не са наши, не съм ги купувал. Появили са се от нищото.

Те останали с отворени усти и въпросително погледнали баща си.

– Сериозно? – продумала Кейт.

– Да, наистина! – потвърдил Роберт. – Елате в спалнята да видите леглата си.

Децата се заизкачвали бавно по стълбите, докато стигнали спалнята.

– Татко, това е приказно легло! – извикала Зара и посочила леглото си с картинки.

– И това също! – възхитила се Кейт и показала леглото си с нарисувани принцеси и корони.

– И това е страхотно! С роботи и коли! – изненадал се Рекс.

– Но деца – изпотено отвърнал Роберт, – това не са вашите легла. Други са.

Зара, Кейт и Макс дълго се чудели какво става в тази къща и се досетили, че може би е вълшебна. След вечеря те разказали какво мислят за къщата.

– Деца, това не може да бъде! Къщата не е вълшебна – казала майката.

Кейт станала от мястото си и тръгнала надолу по стълбите. После се върнала, хванала Рекс и Зара за ръцете и ги повела с нея. Стигнала до най-долния етаж. Там имало стара, неотваряна от много години бъчва.

– Какво правиш? – попитали Рекс и Зара.

– Иска ми се да докажем, че къщата е вълшебна. Какво ли има в тази стара бъчва?

– Хайде да видим – казал Рекс.

Тримата отворили бъчвата и останали с отворени усти. Навътре имало стълби като таен проход. Децата викнали майката и бащата при отворената бъчва.

– Сега какво ще кажете? – попитал ухилен Рекс.

– Че сънуваме! – усмихнал се Роберт. – Хайде да видим какво има надолу по стълбите.

Той се навел и тръгнал надолу. Скоро фигурата му изчезнала.

– Кой е следващият? – попитала майката.

– Аз!

Кейт тръгнала по стълбите, после Зара, после Рекс и накрая майката. Долу светели лампи целите покрити с паяжини и всякакви интересни неща. По-нататък се виждала врата ръждясала от времето, което е минало, а пък и никой не я почиствал. Семейство Лоант били първите, които влизали в тази бъчва. Сигурно се питате кой я е направил. Ами тя е вълшебна, онзи лунен и слънчев прах я е създал.

– Вижте, мислех си, че тези „Легенди за предишния живот на хората” са изчезнали, тоест не ги продават – казал Рекс и забърсал книгата.

– А това – усмихнала се Кейт, – е куче-балон!

Тя хванала една играчка-куче и натиснала копчето върху главата на кучето. Над него се разтворил балон и кучето полетяло нагоре, докато балона се ударил в тавана и кучето паднало на земята.

– Това пък – казала Зара – е картина от картините, на които е нарисувано нещо странно и ти трябва да го разгадаеш.

– Ами тази врата там? – попитала Кейт. – Интересна е.

Тя дръпнала дръжката на ръждясалата врата и тя се отворила със скърцане. Момичето влязло вътре и започнало да разглежда. Изведнъж до нея се появило розово пони с крила. От опашката му излизал разноцветен прах. Очите му били розови, а ушите му червени. На челото си имало шарен рог.

– Мечтата ми! – извикала Кейт, качила се на понито и го яхнала нависоко.

Вратата се отворила и тя излязла оттам яхнала понито и крещяла:

– Това е врата на мечтитееее!

Рекс внимателно се приближил до вратата и влязъл вътре. Изведнъж навън грейнало слънце и градусите се увеличили. Рекс мечтаел винаги да е лято. Той изскочил навън и се затичал към плажа. Зара също влязла в стаята и погледнала през малкото отворено ръждясало прозорче.

– Червейче искаш ли – промърморило едно врабче, – или да те напръскам с водичка?

– Дай ми червейче и не ме пръскай! – отговорило друго.

– Това е мечтата ми! – казала Зара. Нейната мечта била да говори с животните.

Тя се затичала навън да ги слуша. После влязъл Роберт. Той се обърнал и какво да види? Чисто нова кола. Той излязъл навън с нея и я паркирал в гаража си.

Майката въздъхнала и също минала през вратата. Изведнъж се озовала на почивка.

На другия ден Кейт яхнала понито, но след малко то изчезнало и пред нея се появил разноцветния прах. Рекс бил във водата. Изведнъж слънцето бързо се скрило, задухал вятър и водата станала ледена. Рекс излязъл от водата и се прибрал вкъщи. Зара пък тъкмо слушала какви смешки казват агънцата, когато изведнъж чула:

– Беее, беее, бе, бе, бееее!

Роберт карал новата си кола и изведнъж тя също изчезнала. Майката точно ядяла спагети, когато пак се оказала в стаята с ръждясалата врата.

– Оказа се, че мечтите ни траят един ден – съобщила Кейт. – Добре, че паднах в тревата.

– За друг пътттт даа знаем, че мечтите ни траят един ден – Рекс още треперел.

Семейство Лоант седнали да обядват. След като се наобядвали десетгодишната Зара първа слязла по стълбите, отворила бъчвата, влязла вътре и взела една стъклена роза.

– Вижте тази роза – извикала тя.

Изведнъж розата се осветила в зелено, както и Зара. Това били сили, които влизали в нея.

– Имам  топче в гърлото – изкашляла се Зара. – Чувствам странно ръцете си, а топчето се търкулна в корема ми.

Тя забелязала, че топчето върху розата го няма. Истинска катастрофа. Това топче се било наместило в Зара по зеления лъч.

– Вижте – казала тя и вдигнала ръката си. Тя станала зелена и когато замахнала към вазата, тя изчезнала. – Магия, имам истински сили!

– Внимавай какво правиш с тях! – предупредила Кейт. – Могат да станат опасни.

– Надали – усмихнала се Зара, – казваш го, просто защото ми завиждаш.

– Не ти завиждам – троснала се Кейт.

– Добре, стига сте се карали – намесил се Рекс. – Зара, слушай Кейт, защото силите наистина могат да станат опасни. Според розата. Ето вижте.

Те погледнали към розата. Там пишело: „Силите са опасни, но възхитително лесни за използване. Силите правят така, че всичко да изчезва като го докоснеш или замахнеш с омагьосаната си ръка. Не пипай!”

– Какво толкова ще стане като се пипна? – извикала Зара и дръпнала ръка към носа си.

– Зара, не! – извикали в един глас Кейт и Рекс.

Зара пипанала носа си и изчезнала.

– Бяхте правиииии – извикала тя.

Озовала се на плажа във водата. Много надълбоко. Там плавали и другите предмети.

– Аааа, Кейт, Рекс, чувате ли меееее!

– Да, чуваме те – извикал Рекс и сложил розата до ухото си. – Къде си? Къде си?

– В морето, много, ама много надълбоко!

– Зара, защо не ни слушаш – казал ядосано Рекс. – Какво ще правим сега? Защо го направи?

– Викни мама и татко, защото ъаааа…

– Зара, чуваш ли ни? – извикал Рекс.

– Зара – извикала и Кейт, но отговор нямало. Двете деца се втурнали при майка си и баща си и им разказали всичко, докато се потили.

– Горката Зара – изплакала майката и с бащата се втурнали към плажа.

Таткото се вкопчил в любимата ѝ възглавничка, с която тя плувала и заплувал навътре. Преплувал половината море и стигнал до Зара, която се била отпуснала със затворени очи по водата.

– Зара – извикал бащата.Татко – отворила очи Зара и се вкопчила във възглавничката, но тя изчезнала.

После Зара замахнала към морето и то също изчезнало. Прибрали се живи и здрави, само дето Зара имала лека хрема. Подсмърчала и кихала, но скоро се оправила.

– Сега трябва да измислим как да махнем силите ти! – казала Кейт и взела розата. – Тук пише и друго. „Азор със еинанилказ”, което означава роза със заклинание.

Изведнъж Зара се осветила в зелено и топчето от корема отишло в гърлото ѝ, след това по зеления лъч и право върху розата.

– Отървахме се – извикала Кейт и прегърнала Зара. – Оказа се, че в бъчвата има и лоши неща.

Децата влезли в бъчвата и отново почнали да разглеждат. Кейт се взряла в легло в паяжини.

– Вижте това легло – казала тя, отворила го и извадила една кутия. След като я отворила видяла светеща акула. Без много да му мисли я пипнала и влязла в нея. Озовала се в света на акулите. Стъпила върху парче лед, тя гледала уплашено.

– Кейт, добре ли си? – попитала Зара и допряла ухото си до играчката – акула.

– Да, но – извикала Кейт, – навсякъде летят акули, а в морето има крокодили. В момента съм стъпила върху парче лед, но не знам кога то ще се счупи. Помогнете ми!

– Добре, сега се опитай да хванеш ръката ми! – Рекс я промушил през акулата. – Хвани я! Не я ли виждаш?

– Не виждам нищо! Ох! Парчето започва да се чупи, побързайте!

– Ние дори не знаем как да те измъкнем – казала Зара. – Как да побързаме?

– Сетих се – казал Рекс. – Зара, завържи ме с въже, а аз ще скоча в акулата. Ще хвана Кейт, а ти ще ни издърпаш.

– За целта ни трябват мама и тати – обадила се Кейт.

Зара ги повикала и им разказала всичко. Завързали Рекс с въже и го пуснали в акулата. Той хванал Кейт за ръката. Родителите и Зара ги издърпали и всички отново били в безопасност.