Без подарък

Angel on gift

Малката Софи подреждаше весело коледната елха. Слагаше играчките на клончетата и се наслаждаваше на звучните им песни. Нямаше търпение да получи коледен подарък. Искаше да прегърне дядо Коледа и да му благодари, че е направил такава прекрасна кукла за нея. Щеше да го чака вечерта. Сигурно щеше да влезе през комина, после тихо  да отвори вратата на стаята ѝ  и да сложи куклата до възглавницата ѝ. Софи продължи да слуша песните, които издаваха коледните играчки. Чак когато сложи звездата най-отгоре, се дръпна назад, за да огледа и лампичките, които светеха в различни цветове.

– Софи – извика баща ѝ, – време е за вечеря! Софи! Кога идваш?

Софи още гледаше елхата. Най-после се понесе по стълбите надолу. Кухнята беше украсена с гирлянди, а покривката беше червена. Цялата стая показваше радостта от идването на Коледа.

– Каква ще е вечерята? – облиза се Софи.

– За Коледа – отбеляза майка ѝ, – сме подготвили все вкусотии. Боб, лозови сарми, салати и всякакви други гозби, които обожаваш.

Софи седна на масата.

– Нямам търпение да дойде дядо Коледа – обясни тя. – От много, много дълго време чакам подаръците си. Знаете ли кога ще дойде? Ако знаете, кажете ми! А, знаете ли?

Родителите ѝ поклатили загрижено глави.

– Според мен – каза баща ѝ, – ще дойде днес.

Очите на Софи щяха да изскочат от радост. Тя набързо изяде вечерята си и се качи в своята стая. Заговори си, че вечерта ще хване дядо Коледа. Ще го прегърне и ще получи подаръка си. Тя заспа, мислейки за тези моменти. Изведнъж отвори рязко очите си.

– Кой е там? – попита Софи и почти изкрещя. Ами ако беше дядо Коледа?

Някакъв предмет беше паднал. „Мама и тати спят”, помисли си тя. Облече халата си и запрепуска по стълбите надолу, като прескачаше по три стъпала. Когато стигна в кухнята едва не припадна.

– Скъпа, събуди ли се? – бърбореше баща ѝ. – Исках да взема чаша за чай и случайно я съборих. Спокойно,  лягай  да спиш. Два часа е! Хайде, какво чакаш?

Софи едва не се разплака.Тя преглътна, за да спре напиращите сълзи. Но защо там е баща ѝ? Защо там не е дядо Коледа?

– Няма дядо Коледа, няма подаръци! – изхлипа тя и се хвърли на леглото. Не мигна през цялата нощ. Миглите ѝ се измокриха и тя не можеше да потиска плача си. Разплака се с все сили. Майка ѝ се събуди, за да види какво е станало.

– Какво има Софи? – попита уплашено тя. –  Цялата си в сълзи. Удари ли се някъде?

Софи се скри под завивките и още по-жално заплака. Майка ѝ я отви и тя беше длъжна да разкаже какво се е случило.

– Това ли било? – майка ѝ притеснено се огледа. – Ами, не знам какво ще ти подари дядо Коледа и дали ще ти подари нещо, нито кога ще дойда или пък не?

Софи още по-силно се разплака. Цялата обляна в сълзи изскочи навън в снега. Беше ранна сутрин. Слънцето току що бе показало първите си лъчи. Те стоплиха Софи и тя разкопча якето си. Езерцето беше замръзнало и Софи премина по него като се пързаляше.

– Ще намеря своя подарък! – каза си тя. – Ще го намеря и тогава ще се прибера.

Тя заподскача по снега, като всеки път краката ѝ потъваха надолу. Засмя се и продължи. Елхите наоколо шумоляха с игличките си и скоро последните сълзи от очите на момичето капнаха в мекия сняг. Птичките чуруликаха. Заваля. Софи свали ръкавиците си, за да усети снега. Той капна в ръцете ѝ и тя ги разтърси, защото ѝ беше станало студено. Лицето ѝ показваше, че е много щастлива. Изведнъж усмивката ѝ избледня. Тя лежеше в снега и гледаше объркано. Беше се спънала в нещо твърдо. Момичето стана и потърка коляното си, защото се беше ударила. Разрови снега и видя нещо черно.

– Че това крак на маса ли е? – почуди се Софи. – Тъй, тъй, ах… шейна!

Черното нещо се бе оказало част от голяма красива шейна. Седалките бяха златни, а от багажника се подаваше голям червен чувал. Софи се спря на едно място, когато видя всички подаръци в него.

– Няма да ги взимам! – скара се на себе си тя. – Те не са мои, те са чужди!

Дядо Коледа беше минавал по тази пътека и беше оставил шейната си тук. Но снегът я беше затрупал и му се наложило да продължи пеша. Той живееше горе – в небето. Снежанка гледаше от там децата и докладваше на дядо Коледа какво правят. Сега тя гледаше втренчено Софи и се чудеше какво ли ще направи тя.

Момичето се загледа в звънчетата закрепени за шейната. Миг по-късно тя ги докосна и те се раззвъняха гръмко. Три елена заприпкаха наоколо.

– Ооо, елените на дядо Коледа! – удиви се Софи. – Сега ще ги завържа за шейната.

Тя превъртя въжето няколко пъти и доволно потри ръце. Седна в шейната и погледна копчетата пред нея. Едното гласеше „Тръгни”, а другото „Полети” и Софи ги натисна едновременно. Елените запрепускаха напред и след малко се издигнаха в небето. Момичето едва не падна от набраната скорост. Сега тя се държеше на една ръка увиснала в небето.

– Олеле! – почти извика тя.

Преметна се ловко и успя да се върне на мястото си. Шейната се поклати. Момичето огледа елените. Привиждаше ли ѝ се или възлите се развързваха? Изведнъж един от елените полетя надолу.

– Не! – изкрещя Софи. – Не, спри!

Тя натисна бутона „Спри” и шейната спря. Еленът се задърпа на последния възел. Софи натисна „Спусни надолу” и шейната се спусна до земята. Момичето зарови в багажника. Видя някакъв странен лист с рисунки и непознат за нея език. Софи разгледа по-добре листа.

– Ха – рече най-сетне тя, – упътване!

Обърна се да завърже елените, но тях ги нямаше. Тя се провря през един храст, за да огледа по-добре и се случи най-ужасното нещо – загуби се! Софи си мислеше, че след като загуби елените, няма какво по-лошо да се случи, но ето, че и тя се изгуби. Огледа трескаво мястото, където се намираше. Изведнъж забеляза стъпки. Тя се усмихна и тръгна по тях. Откри първия елен да скача в снега. Тя го успокои и го яхна, за да потърсят останалите. Нямаше шейна, нямаше и звънчета! Софи продължи напред и зави.

– Колко хубаво – отбеляза тя като мерна с очи храста, през който се бе провряла, – ето че намерих изхода от това мясо.

Софи се шмугна през храста и елена я последва. Откри шейната и докосна с глава звънчетата. Миг по-късно два запъхтяни елена пристигнаха при Софи и се потъркаха в краката ѝ. Момичето се засмя и завърза елените по упътването, но се спря. Какво беше това? Жално скимтене. Софи изтича и се върна с малко лястовиче.

– Горкото! – изстена тя.

Най-после яхна шейната и се издигна нагоре в небето. Софи можеше да докосва облаците и да наблюдава отблизо луната. Снежанка втренчено наблюдаваше момичето, което се приближаваше. По едно време слънцето изгря и разсъни Софи. Тя беше заспала от дългото каране на шейната. Стана и погледна напред.

– Къщичка! – извика тя.

Седна в шейната и с разтреперана ръка натисна „Спусни надолу”. Снежанка вече не издържа и изтича при дядо Коледа. Заговори бързо:

– Момиченце идва, носи шейна, подаръци! Спаси лястовиче!

Снежанка се спусна да им разказва и изведнъж на вратата се позвъни.

– Ахх! Това сигурно е момичето!

И тя отвори вратата. Пред нея стоеше Софи в пухени дрешки. Беше засмяна, а в ръцете си държеше лястовичето. Снежанка се зарадва, а дядо Коледа се приближи до момичето.

– Здравей! – въздъхна той. – Как се казваш? Снежанка ми разправя за теб. Хайде влизай!

Софи послушно влезе, седна на едно столче и им разказа всичко.

– Чудно! Чудно момиче! – потъркваше брадичката си дядо Коледа. След това продължи да говори. – Мислех, че никога повече няма да намеря шейната си. Толкова много деца сега ще получат подаръците си благодарение на теб. И знаеш ли какво, Софи? Твоят също е сред тях. Ти напълно си го заслужи, защото извърши едно голямо добро дело.

Дядо Коледа завърши речта си, като извади една розова кутия. Той я подаде на Софи. Тя взе кутията и я раздруса. Отвътре се чу нежно мяукане. Момичето подскочи от радост и разкъса кутията. Оттам излезе бяло котенце с тюркоазено-сини очи.

– Страхотно е! – възкликна Софи.

– Знаех си, че ще ти хареса – отвърна дядо Коледа.

Момичето прегърна котенцето, сбогува се и излезе навън.

– Софи – тя дочу гласа на Снежанка,  – ние ще вземем подаръците, а аз ще направя магия.

Снежанка прошепна нещо и пред Софи се откри тунел, целия в злато и сребро.

– Хайде – подкани я Снежанка.

Момичето потрепна и се огледа. Искаше за последен път да види това прекрасно място. После въздъхна щастливо, гушна котенцето в ръцете си и навлезе в тунела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *